Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
— Защо пък не — съгласи се Фландърс. — Заради това и станах. Веднага след като Айзекая ми съобщи за вашето завръщане, разбрах, че искате да говорите с мен.
— Не искам да разговарям. Искам да ви изслушам.
— О, да, разбира се. Наистина, аз съм длъжен да говоря.
— И не за запасите от знания на другите светове, които така живописно ми обрисувахте, а за много по-земни неща.
— За какво например?
— За това, например, че аз съм андроид, както и Ан Картър. За това, коя е Катлийн Престън. Наистина ли е съществувала, или е само в моята памет? Ако съществува наистина, къде е сега? И накрая — за моята роля в цялата тази история и за вашите намерения.
Фландърс кимна.
— Не е лошо. Вие се изхитрихте да зададете именно тези въпроси, чиито отговор няма да ви донесе удовлетворение.
— Трябва да ви съобщя — прекъсна го Уикърс, — че на онази Земя преследват мутантите, убиват ги, магазините „Последна дума на техниката“ са разбити и разграбени, обикновените хора са готови за борба. Аз се явих тук, като смятах, че съм мутант.
— Вие наистина сте мутант, уверявам ви, Уикърс, но особен тип мутант.
— Мутант-андроид.
— Вие сте невъзможен — възрази Фландърс. — Оставете горчивината…
— Да, разбира се, че изпитвам горчивина — подхвана думите му Уикърс. — А как иначе? Четирийсет години се смятам за човек и изведнъж разбирам, че не съм.
— Глупчо — възкликна Фландърс, — вие сам не знаете кой сте.
Айзекая, след като почука на вратата, влезе с поднос в ръце. Остави подноса с две чаши, сода, кубчета лед и половинка уиски на масата.
— А сега — извиси глас Фландърс — можем да поговорим като разумни същества. Не зная как може да се обясни това, но човек става по-цивилизован, щом вземе чаша уиски в ръка.
Той пъхна ръка в джоба на халата, извади пакет цигари и предложи на Уикърс. Уикърс протегна ръка за цигарата и обърна внимание, че пръстите му треперят. Досега не беше забелязал колко е напрегнат. Фландърс щракна запалката и му подаде да запали. Уикърс дръпна.
— Така е добре — въздъхна той. — Цигарите ми свършиха на четвъртия ден.
Пушеше и се наслаждаваше на аромата на тютюна, усещаше как намалява нервната му възбуда, наблюдаваше как Айзекая налива уискито.
— Чух сутрешния ви разговор — уведоми го Уикърс. — Айзекая ме пусна и станах свидетел на вашата мила беседа в съседната стая.
— Зная — уточни Фландърс.
— Значи всичко е било разиграно?
— Абсолютно всичко — весело потвърди Фландърс. — Всяка нараняваща дума.
— Вие сте искали да разбера, че съм андроид?
— Точно така.
— И мишката ли изпратихте вие?
— Искахме да ви извадим от равновесие — призна Фландърс. — А мишката изпълняваше определена задача.
— Тя ме е шпионирала.
— И още как. Тя се оказа превъзходен шпионин.
— Безкрайно ме възмути, че внушихте на жителите на Клифууд, че аз съм виновен за вашата смърт.
— Трябваше да ви принудим да заминете оттам и да се върнете в страната на вашето детство.
— А откъде знаехте, че ще тръгна нататък?
— Скъпи приятелю, замисляли ли сте се някога над способността за верни предчувствия? Не говоря за предчувствието, което ви позволява да заложите правилно при надбягвания или да отгатнете какво ще бъде времето утре. Не, говоря за предчувствието в пълния смисъл на думата. Говоря за способността интуитивно да се предвижда резултата от въздействието на ред фактори, за способността точно да се знае какво ще стане, без да се размисля върху връзката между тези фактори. Такава способност е равнозначна на четене на бъдещето.
— Разбира се. Не можех да не се замисля върху това. Особено в последно време.
— Направихте ли си изводи?
— Някакви. Но…
— Сигурно сте решили, че подобна способност е обикновено човешко качество, което не е получило достатъчно развитие. Решили сте, че подозираме за съществуването му, но неговото развитие става много бавно, че е вид резерв, очакващ своето време.
— Нещо такова. Но…
— Именно то ни помогна — прекъсна го Фландърс. — Това е отговорът на вашия въпрос. Имахме предчувствие, че ще се насочите натам.
— Отначало подозирах Крофърд, но се оказа, че той няма нищо общо.
Фландърс кимна утвърдително.
— Крофърд не би могъл да го направи. Той има прекалено голяма нужда от вас и не би се решил да ви плаши. Тук вашето предчувствие ви подведе.
— Страхувам се, че не.
— Вашите предчувствия не са ефективни — констатира Фландърс, — защото не вярвате в тях. Засега вие оставате в света на логиката и се доверявате на логическите разсъждения, характерни още за пещерния човек. Да се разгледа проблемът от всички страни, да се претеглят всички за и против, като че ли се решава математическа задача. Вие не вярвате на вашите предчувствия и в това е вашата грешка.