Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Значи не си била от най-смирените?

— Сякаш ме прихващаше нещо, щом зърнех монах или монахиня. Заради татко се преселвахме често, но макар че вършех сума ти пакости, в училище се справях доста добре. Постъпих в добър колеж и попаднах във Вашингтон, а из главата ми още подскачаха детските спомени за абсолютна власт. Нямах ни най-малка представа с какво ще се заема, но отчаяно исках да вляза в играта. Хванах се на работа при един току-що избран конгресмен и тогава се срещнах с Дани Бюканън. Той ме грабна веднага, сигурно е забелязал в мен нещо особено. Мисля, че му допадна куражът ми — управлявах сенаторски кабинет само с два месеца опит зад гърба си. И никому не цепех басма, дори на най-големите шефове.

— Доста впечатляващо за вчерашна колежанка.

— Философията ми беше, че след като съм издържала при монахините, няма какво да се плаша от политиците.

Лий се усмихна.

— Караш ме да се радвам, че посещавах обществено училище. — Той се озърна за миг. — Не се обръщай, но ФБР ни обкръжава.

— Какво?

Тя подскочи и завъртя глава. Лий вдигна очи към тавана.

— Е, няма що, добре се представи.

— Къде са?

Той леко потупа с длан по масата.

— Никъде. И навсякъде. Не носят значките си на челата. Няма да ги видиш.

— Тогава за какъв дявол каза, че ни обкръжават?

— Беше малка проверка. И ти се провали. Аз умея да забелязвам федералните — невинаги, но понякога. Ако пак ти кажа нещо подобно, вече няма да е шега. Наистина ще са около нас. И не бива да реагираш както преди малко. Нормални, бавни движения. Просто една красива жена заминава с приятеля си на пътешествие. Разбра ли?

— Добре, ясно. Само недей повече да ми правиш такъв номер. Още не съм се успокоила.

— Как ще платиш билетите?

— Как трябва да ги платя?

— С кредитната карта. Под новото име. Не искам да размахваме пачки. Подозрително е да купиш с пари в брой еднопосочен билет за същия ден. Колкото по-малко внимание привличаме в момента, толкова по-добре. Между другото, как ти е новото име?

— Сюзан Блейк.

— Хубаво име.

— Майка ми се казваше Сюзан.

— Починала ли е?

— Да, когато бях на единайсет. Татко почина шест години по-късно. Нямам братя и сестри. На седемнайсет години останах кръгъл сирак.

— Сигурно не ти е било леко.

Фейт дълго мълча. Винаги й бе трудно да разказва за миналото си, затова рядко го правеше. А и почти не познаваше този човек. И все пак в Лий Адамс имаше нещо успокояващо, сигурно.