Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Всичко дотук звучеше напълно разумно. Това, което нямаше смисъл, бе предположението, че той я желае. Мъжете просто не я желаеха, така беше. Дори онези двамата, които можеха да се смятат за нещо като ухажори у дома й в Уайоминг, не бяха показали с нищо, че я желаят. Това, което ги интересуваше бе ранчото на майка й, красивата къща и голямото стадо. Морган беше по-различен, но тя твърде скоро разбра, че и неговите чувства са били само преструвка, че и той също като другите е желаел богатството й.
Но никой не можеше да оспори факта, че двамата с Ейнджъл имаха дълбоки различия и чести спречквания още от самото начало. Той не се интересуваше от ранчото, така че това едва ли би могло да го изкуши. Като се замисли, Каси реши, че не бе обърнала особено внимание на онова, което се случи през нощта, когато Слейтър се вмъкна в стаята й и се нахвърли върху нея. Тогава бе облечена по нощница с разкъсана предница и сама се бе притиснала към Ейнджъл. Той сигурно си е помислил, че тя си проси целувка и се е почувствал задължен да й я даде. Нима тя не бе решила, че поведението й през онази нощ бе изключително разпуснато? Не бе дооценила и състоянието на Ейнджъл през нощта, когато се прибра пиян след боя с Морган. Тогава сигурно изобщо не е бил на себе си и не е разбирал какво приказва.
Сякаш да потвърди заключенията й от онази последна целувка, Ейнджъл не й каза нито дума за това и се държеше така, като че ли нищо не се бе случило. Когато го срещнеше се държеше грубо и невъзпитано и винаги бе мрачен и в лошо настроение. Разбира се, Каси се стараеше всячески да го избягва и дори смени часовете си за хранене, за да не минава покрай него в коридора на път за трапезарията, докато той отиваше към кухнята.
Бедата бе, че на няколко пъти Каси се улови, че й се иска да греши. Това бе пълна глупост, но нищо не можеше да направи. Нито пък можеше да спре да мисли за онази последна целувка и да изпитва съжаления, че накрая се бе изплашила. Ако не го бе отблъснала…
Бе напълно объркана от смесените и непознати чувства, които се бореха в сърцето й. Имаше нужда да поговори с някой, който да й помогне да оправи тази бъркотия. Ако бе у дома щеше да се довери на Джеси Съмърс. Тук най-близката й приятелка бе Джени, но дори и да можеше по някакъв начин да си поговори с нея, тя бе прекалено млада, за да й даде разумен съвет. По дяволите, та Джени също се нуждаеше от помощ повече и от Каси!
За огромна изненада на Каси Джени Катлин се появи този следобед. Младата й приятелка изглеждаше ужасно, русата й коса бе сплъстена и разрошена, сякаш бе тичала по целия път до ранчото, а дрехите й бяха измачкани, като че ли не ги бе сменяла цяла седмица. Бък не бе преувеличил ни най-малко. Сините очи на Джени бяха зачервени и подути.
Каси я въведе във всекидневната и се опита да я настани удобно върху дивана, но безуспешно. Само след секунди Джени скочи на крака и започна да кръстосва стаята, подобно на затворено в клетка животно.
След всички нещастия, които самата тя бе причинила, Каси се чувстваше доста неловко и не се сещаше какво да каже на момичето.
— Съжалявам — бе единственото, което можа да измисли. Помълча и повтори още веднъж баналната фраза, но Джени само махна презрително с ръка, спря до прозореца и нервно погледна през него.
Каси се досети какво я измъчва.
— Майка ти не знае, че си тук, нали?
Гостенката й поклати глава и отново започна да крачи из стаята.
— Изчаках, докато двамата с Бък заминат за града.
— Много ли ти е сърдита майка ти?
— Гледа ме така, сякаш съм й забила нож в гърба.
Каси трепна, но побърза дай напомни:
— Но ти знаеше, че няма да бъде никак лесно.
— Знаех.
— Тогава какво има?
Джени сложи ръка върху корема си, а след това избухна в сълзи. Каси не можа да схване жеста й.
— Кажи ми, Джени!
Младото момиче обви с две ръце корема си и простена:
— Но нали току-що го направих! Бременна съм!
Каси остана с отворена уста. Изминаха няколко минути преди да успее да проговори отново.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм от един месец. Какво ще правя сега? Не мога да кажа на мама. Не стига, че се омъжих за Маккъли зад гърба й, но сега и… Тя сигурно ще ме изхвърли от къщи!
— Не, няма да го направи…
— Ще го направи и още как!
— Не, няма, но дори и да го направи, можеш да дойдеш да живееш с мен.