Конниците на Апокалипсиса
- Автор: Кейс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Цанчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конниците на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Репортерът от „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли попада на гореща тема. Но планът му да се присъедини към групата учени в историческата им мисия е осуетен от ужасна буря, която го забавя. Като посреща кораба при връщането му в норвежкото пристанище, той разбира, че нещо не е наред… По лицата на екипажа личи, че са обхванати от страх. Всички мълчат. Някой се старае да накара Дейли да престане да разпитва какво се е случило… Но ако около фактите е издигната стена, Дейли ще я събори. Упорит и съобразителен, той знае как да получи отговорите, които никой не иска да му даде. Колкото повече неща открива, толкова по-опасен става залогът…
Всичко това беше съвсем нормално и с подобаващото уважение. Франк не можеше да си представи, че Ани ще мине през всички тези премеждия и след това ще нахвърля ковчезите на купчина, сякаш са някакъв гнил дървен материал.
Значи някой друг бе отишъл преди това в Копървик и бе изкопал телата на миньорите. Той помисли още малко за това и пак отиде при бюрото на администраторката.
— Хайде още веднъж. Още месец по-рано. 20 януари ще свърши работа.
Тя го погледна изпитателно.
— Знаете ли, повечето хора не са чак толкова пристрастени към това. — Набра нещо на компютъра и поклати глава. — Във всеки случай няма да стане през януари. Не и на тази географска ширина. Освен ако не се интересувате от снимка с инфрачервени лъчи.
— Защо?
— Защото е тъмно през целия ден. Ако има светлинки, може да ги хванете, иначе…
Франк поклати глава.
— Не, това е изоставено градче.
— Е, и?
— Опитайте 12 ноември 1997-ма.
Отне му още три часа и когато привърши, сметката стигна почти до 2 800 долара.
Връщаше се назад месец по месец, докато не откри това, което търсеше: чиста снежна покривка, непокътнати гробове. Датата беше 20 август 1997-ма.
Това означаваше, че труповете са били взети между тази дата и 20 септември, когато гробището е било оставено във вида, в който го е намерила Ани при пристигането си с хеликоптера.
След като установи отрязъка от време, беше само въпрос на търсене, докато стигне до точната дата на ексхумацията, която се оказа, че е 9 септември. В гробището имаше малък кран, шейна и неясни очертания на палатка. Зад църквата бе кацнал хеликоптер и в гробището имаше няколко души. Нямаше значение колко бяха, защото както и да гледаше през лупата, нямаше начин да различи никоя от неясните фигури, застанали край гробовете.
Премести лупата към хеликоптера, чийто размер позволяваше по-голяма разделителна способност. Бе кацнал в снега на двайсетина метра от църквата. Франк се вгледа внимателно в корпуса на машината, търсейки някакви надписи, които биха могли да го идентифицират, но не откри такива. Разделителната способност не бе достатъчно добра. Уморен от дългото вглеждане, той се отпусна на стола и разтърка очи.
Когато след няколко секунди ги отвори, видя — или си представи — нещо, което не бе видял преди — решетка. Или по-точно казано — някакъв вид решетка в задната част на хеликоптера. Взе отново лупата и я задържа над снимката, като я вдигаше и сваляше, за да получи идеалното увеличение, но не успя.
Изнервен, Франк стана и отиде в администрацията. Плати със своята „Виза“ и тръгна към колата си с дебела тръба със сателитни снимки под мишница.
Сега поне знаеше — какво, кога и къде. Някой бе отишъл в Копървик преди Ани и „Рекс“. Ето защо Глисън бе посрещал кораба. Затова се бяха върнали с празни ръце. Затова около целия случай бе издигната стена.
Оставаха само два въпроса.
Кой? И защо?
14.
„Някои са ги изпреварили. Когато експедицията е пристигнала, труповете вече са били изчезнали.“
Седеше в колата си, без да знае накъде пътува, без всъщност да слуша музиката от компактдиска си — някакъв блус от островите Зелени нос. Гледаше дългата ивица стопове на коли отпред — отраженията им покриваха мокрия асфалт като локвички кръв. Движението бе замръзнало. Чистачките му се клатеха напред и назад. От време на време през дъжда проблясваха гръмотевици.
Някъде напред сигурно имаше катастрофа. Франк си помисли, че трябва да си купи нови чистачки. Помисли си още, че задното стъкло се замъглява. Не можеше обаче да спре да мисли какви може да са последствията от това, което бе научил в „Паноптикон“. Просто продължаваше да вижда образите: купчината правоъгълни сенки, които бяха на натрупаните един върху друг ковчези, тъмните петна на разкопаните гробове.
Цялата работа беше, че не искаше да мисли. Разследваше обикновен случай — мечтаната възможност, когато неустрашим репортер разкрива дяволски съюз между науката и военните. Мислеше, че знае какъв е случаят, но изведнъж цялата рамка от доказателства бе изчезнала и той вече нямаше представа за какво става дума. И освен това беше започнал да се плаши.
Потропа с пръсти по волана. Кой? Защо?
От една страна, снимките обясняваха много неща — примирената походка на Киклайтър, докато слизаше по стълбата от „Рекс“, погледът на Ани, като на сърна, попаднала в светлините на фарове, присъствието на Нийл Глисън в Хамерфест. Това обясняваше връзката с Пентагона, финансирането от фонда „Компас“. От друга страна… Не. Това всъщност не обясняваше нищо.