Конниците на Апокалипсиса
- Автор: Кейс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Цанчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конниците на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Репортерът от „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли попада на гореща тема. Но планът му да се присъедини към групата учени в историческата им мисия е осуетен от ужасна буря, която го забавя. Като посреща кораба при връщането му в норвежкото пристанище, той разбира, че нещо не е наред… По лицата на екипажа личи, че са обхванати от страх. Всички мълчат. Някой се старае да накара Дейли да престане да разпитва какво се е случило… Но ако около фактите е издигната стена, Дейли ще я събори. Упорит и съобразителен, той знае как да получи отговорите, които никой не иска да му даде. Колкото повече неща открива, толкова по-опасен става залогът…
Върволицата коли пред него не се движеше и на известно разстояние напред се чуваше воят на сирени. Той се опита да систематизира мислите си за снимките от „Паноптикон“. В по-голямата си част те не бяха мисли, а въпроси — кой е изкопал гробовете и защо?
Да се копае във вечно замръзнала земя е толкова трудно, колкото да се копае в скала — отнема дни, за да се стигне докъдето и да било, дори и със специални инструменти. А Копървик бе толкова далеч, че все едно че е на друга планета. Което означаваше, че каквото и да се е случило, това е нещо повече от разкопаване на гробове. Някой, при това някой с много пари, бе искал тези трупове. Единствената причина да искат точно тези трупове беше да се получи вирусът в тях. Това можеше да означава само, че хората, които бяха взели труповете, искат да култивират вируса. Точно като Киклайтър и Адеър.
Защо обаче?
Не за да изучават протеиновите обвивки. Ани щеше да знае за всяка законна експедиция до Копървик. След като беше свършила цялата предварителна работа, щяха да я потърсят за консултация, поне от професионална учтивост, и може би дори да я поканят да участва. Дори и да не ставаше въпрос за Ани — Националната научна фондация щеше да знае за това. Щяха да знаят и представителите на каменовъглената компания, както и семействата, които трябваше да дадат разрешения за ексхумиране на телата.
Добре де, какво бе станало?
За момент си помисли, че някаква фармацевтична компания би могла да потърси този вирус с надеждата да направи ваксина. Защо обаче някой ще създава ваксина за вирус, който не съществува или съществува само във вечния лед на Арктика? Няма да го направят. Никой няма да го направи.
Кой тогава? И защо?
Защо ти трябва да се сдобиеш с щам от грип, който е легендарен със своята свирепост? Отговорът не беше толкова сложен. Ако няма да го изучаваш и ако няма да правиш ваксина, единствената причина да вземеш труповете е да извадиш от тях вирус, от който да направиш биологично оръжие.
И то какво оръжие. Инфекция, разпространявана по въздуха, изключително заразна, и което е по-важно…
Клаксон зад гърба му го изтръгна от мислите му и той видя, че от стоповете на колата пред него го отделят почти двайсет метра. Седна по-удобно, увеличи скоростта на чистачките и потегли.
Кой? Военните бяха най-очевидният кандидат, но както вече бе открил, точно военните — или най-малко разузнавателната общност — беше спонсорирала тайно тази експедиция. Нямаше защо да го правят, ако те бяха ексхумирали труповете.
Тогава терористи? Това със сигурност би обяснило присъствието на Нийл Глисън. И пак не, като се имаха предвид средствата, необходими за една експедиция до Копървик, която можеше и да приключи само с премръзване и нищо друго. По-вероятно беше да е някоя от „лошите“ държави. Иран, Ирак, Либия. Обикновените заподозрени.
Не мислеше обаче, че е така. Имаше някаква грешка в анализа му. Нещо, което забравяше. Какво обаче?
На две преки от апартамента си спря пред „Микстек“ и десет минути по-късно излезе с картонена кутия ориз и бифтек ал пасила. Като се прибра, хвърли сателитните снимки върху масичката за кафе, седна пред телевизора и въртя каналите, докато не намери „Булетс“. Или „Уизърдс“. Или пък които играеха тази седмица. След малко на екрана се изписа резултата от мача и той разбра, че Индиана печели с 16 точки.
Изключи телевизора. Така или иначе не можеше да следи нищо. В главата му все още бяха сателитните снимки и чувството, че нещо му се губи. Какво обаче?
Стори му се, че може да му дойде някаква идея, ако прегледа бележките си и цялата документация за грипа. Като се нахрани, защо пък да не прослуша някои от интервютата, които бе направил? Може би нещо там щеше да отключи паметта му. Прерови кутията с касети в чекмеджето си, докато не намери това което търсеше — грип/ Адеър/ интервю //3/8/98 — и пъхна касетката в касетофона. Взе си една бира и се заслуша в записа.
Това е несъзнателно. Използват приемащите клетки, за да се възпроизведат в тях, и в процеса ги унищожават. Фактът, че ви разболяват, е страничен ефект. Идеалният вирус изобщо няма да те разболее.
— Така ли? Мислех, че това е тяхното основание за съществуване.
— (Смях) Не, от биологична гледна точка те имат същото основание за съществуване като нас. Просто искат да се възпроизведат в по-големи количества… така че ако убият носителя, значи не са ефикасни.
Франк поклати глава. Как да намери това, което търси, след като не знае какво е то? Натисна бутона за бързо превъртане. Ани продължаваше: