Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Разходи се из апартамента като се усмихваше идиотски и размишляваше. Човек, който най-после бе чист или най-малкото виждаше края на мръсотията.
Какво бе нужно за разкъсване на връзките? Злоупотреба. Какъв бе продуктът? Думи. Какво беше усещането? Екстаз. Докъде щеше да доведе всичко това? Може би публикация. Добро ли е, за да се публикува? Да.
Голдсмит най-накрая щеше да му послужи.
Той се протегна, прозя се и погледна часовника си: 15,50. Не беше ял след посещението на Селектора. Отвори хладилника, вдиша хладния въздух и затърси пакети с риба и купа със зеленчуци, вече не съвсем пресни. Наля си чаша делакт. Черни следи по белия екран, обратно към бялото.
Ричард спря. Почеса се бавно. Разтърси глава. Остави храната на тезгяха. Кое е по-важно от храната? Върна се в спалнята и взе парче хартия. Намери обидния пасаж и го изтри като прокара гумата в края на молива през листа. След това небрежно издуха настрани остатъците от молива и преработи написаното. Продължи и по-нататък. До 16,50 имаше петнадесет издраскани страници.
Ричард стана. Лицето му отразяваше протеста на тялото, който сега беше истинска агония. Опита се с упражнения да се възстанови и да се раздвижи. Мисълта за горещ душ и топло слънце, което да топи като масло мускулите му, далеч от всякаква техника, трябваше да подейства.
Олюлявайки се отиде в дневната. Гласът на апартамента съобщи за посетител и очите му замръзнаха широко отворени. Върху предната рамка на вратата се очертаваше висока сянка.
Ричард надзърна през пластмасовата оптическа шпионка и видя едно pd3: черната преобразена жена лейтенант Чой. Той дръпна ръце назад, пляскайки като че се бе изгорил. Нерешителността му се смесваше с внезапно обладаващи го гърчове. Исусе! Аз не заслужавам това. Кога ще свърши?
Ричард отвори месинговата плоча на вратата под шпионката.
— Здравейте! — гласът му прозвуча твърдо и сдържано.
— Р. Фетъл — каза Мери Чой, — извинявай, че те притеснявам. Може ли да ти задам още няколко въпроса?
— Вече ви казах това, което знам…
— Да и със сигурност си вън от подозрение, но аз искам малко информация за миналото. Впечатления.
Тя се усмихна с онази прекрасна неземна усмивка. Красивите малки бели зъби зад плътните гладки устни изящно контрастираха на черната кожа. Изражението й го отклони и му създаде още едно затруднение. Тя не може да бъде истинска, нищо от това не е истинско.
— Може ли да поговорим вътре?
Ричард се дръпна назад.
— Не се чувствам много добре — каза той. — Не съм ял цял ден.
— Съжалявам. Бих дошла по-късно, но времето ми е ограничено. Министерството иска отговорите веднага. Ти можеш да ми спестиш едно пътуване до Хиспаниола.
Ричард не успя да скрие интереса си и отвори вратата.
— Ти мислиш, че Емануел… мислиш, че Голдсмит е отишъл там?
— Възможно е.
Той прехапа устни и леко се прегърби. За Ричард беше трудно да не е открит и приятелски настроен дори към тази Немезида. Леко отегчено, той каза:
— Ела вътре. Радвам се, че не съм заподозрян. Днес беше още един тежък ден.
Няма да й каже за Селектора. Тя няма да бъде близо, ако се разчуе и Селектора се завърне. Не желае и пет секунди в гърчове.
— Извинявам се за държанието ни към теб по-рано. Бяхме разстроени от това, което открихме.
Ричард кимна с глава.
— Необичайно е. — Имаше намерение да каже отвратително, ужасяващо, но шокът беше минал.
— Все още не сме намерили Голдсмит. Но ние сме сигурни, че той е убиецът. Писал е писма на полковник сър Джон Ярдли. Знаеше ли това?
Ричард кимна.
— Как се почувства като го разбра? — попита с истинско любопитство Мери Чой. Зад кожата и красотата тя изглеждаше истинска и способна на съчувствие. Ричард погледна косо, опитвайки се да види дъщеря си зад това лице, опитвайки се да си представи Джина като възрастна. Дали Джина би се решила на трансформиране? Основна критика на бащиното наследство.
3
Public defender — обществен защитник. — Бел.пр.