Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Може би е потиснал признаците на срива?
— Не е лесно, но предполагам, че е възможно — каза Мери Чой. Тя го огледа мълчаливо за няколко секунди. Ричард въртеше парче гума между пръстите си.
— Имаше повече от един Емануел Голдсмит — каза той най-сетне. — Можеше да бъде приятен и разумен, но и отчужден, рязък, жесток.
— Повече от нормалните промени на личността?
— Само предполагам. Не знам. Понякога изглеждаше много различен.
„Обясни го на себе си. Какво правиш? И това ли е измислица? Даже и ти не знаеш.“
Мери Чой се изправи, черният й костюм прошумоли по ръцете и коленете й.
— Ти подозираш, че не е отишъл в Хиспаниола?
— Не знам — изчерви се изведнъж Ричард. Той й хвърли бърз поглед, отдръпна се, ядоса се и се запъна.
— Бих искал да помогна. Наистина бих искал.
— Би било приятелска постъпка да ни помогнеш да хванем Голдсмит преди някой Селектор да го открие. Разбрахме, че го издирват.
Червенината по лицето на Ричард се засили. В продължение няколко секунди не можа нито да проговори, нито да помръдне, изпълнен с дълбока и неописуема ярост.
— Да — успя да каже той. — Да.
„Тя знае. Може би работи с тях. Да го покаже. Да й каже.“
Мери Чой го гледаше как се гърчи, лицето й беше неумолимо спокойно. Той чувстваше, че напразно е бил уклончив. Чувстваше, че тя е била права.
— Аз исках… Аз-аз-аз… Искаше ми се да можех да ви помогна. Наистина ми се иска. Чувствам се толкова безсилен и невеж, наистина…
Той погледна нагоре, маскирана болка, молеща красноречиво без думи.
„Признай слабостта и неспособността си. Всичко написано е погрешно и безсмислено. Пропиля един следобед. Надеждите за възстановяване са загубени. Покажи й страниците. Откажи се и…“
— Благодаря — каза Мери Чой. — Оценявам откровеността ти.
Той се изправи и тя отиде до вратата, усмихвайки се почти нагло. Още една бучка в гърлото. Краката му замръзнаха на място, очите му бяха широко отворени, а главата наведена раболепно. Тя затвори тихо вратата, щракна резето и като оттегляща се пантера продължи плавно надолу по пътя.
Ричард легна отново на канапето с безсилно отпуснати ръце. Измина половин час, без да помръдне. След това, едва събрал решителност, отиде в спалнята си, взе петнадесетте ръкописни страници и прочете гъсто изписан ред: „Всичко, което съм като поет, зависи от това колко далеч имам намерение да стигна, колко далеч отвъд границите на човешкото благоприличие.“ Разкъса скъпата хартия с петна от химикал на малки парченца. По бузите му имаше сълзи като капчици пот. Той изсумтя и захвърли остатъците в ъгъла.
Застана като дънер, очакващ да бъде повален, с отпуснати ръце с дълги пръсти и увиснала челюст. След това взе още няколко листа хартия и химикал, седна на леглото с натрупани зад гърба възглавници и написа най-отгоре на първия лист:
„Свърши се с кръв и разкъсана плът, но започна с реализация на моята хуманност. Не можех да се отърся от тежестта на болката и злото чрез изкуството си, можех само да ги неутрализирам като направих това, от което се гнусях.“ Ричард започваше да чувства, че не всичко е загубено, когато домашният арбайтер съобщи, че Надин се е върнала.
„Нищо, което съм завършил, нищо, което съм написал или направил, не е струвало и пукната пара. Говорили са ми за постигнати успехи, но един нов глас вътре в мен, силен глас, ми казва, че съм бил измамен. «Това е благодарността на егото и тя не е сторила никому добро», повтаря гласът. «Усилията ти са били слаби и самоизмамни. Ти си постави за задача да опишеш човешкия стремеж към саморазрушение, но вдигна пръсти към всички, освен към себе си. И кой ти помогна в тази комедия на погрешни посоки? Тези, които те обичат най-много.»“
20
! Джил > Роджър Аткинс.
! Джил > Роджър Аткинс.
! Клавиатура > Тук Роджър. Здравей Джил. След 10 минути съм на Литвид. Какво ново?
! Джил > Готова съм да предам актуалния доклад за всички текущи проблеми, както и секретен анализ на данните от АСИМП, по отношение симулацията на АСИМП.
! Клавиатура > Чудесно. Ще приема пълния доклад и ще го проуча по-късно. Сега ми дай анализите на АСИМП.
! Джил > За лично ползване от Р. Аткинс. Резюме: компютърният анализ на работата на доктор Сиванюън върху циклите с продължителност 10 милиона години на локализираното в Сагитариус магнитно поле завършен 76%. Общо време дотук: 56 ч. 33 мин. Следва наличната информация (трансфер).