Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Денонощно ли имате предвид?
- Не зная. Затова дойдох, за да говоря с вас.
- Защо ще направят подобно нещо само за нашата кооперация?
- Защото сте били нападната. Защо да го премълчаваме?
- Не съм убедена, че става дума за същия човек. Опасявам се от прибързани действия, от смесване на различни случаи...
- Госпожо Кортес...
- Можете да ме наричате Жозефин.
- Аз... не... предпочитам госпожа Кортес.
- Както желаете...
Бяха прекъснати от Шърли, която се прибра, следвана от Гари и Ортанс, натоварени с пакети, със зачервени носове и бузи от студа. Пляскаха с ръце в ръкавици, духаха на пръстите си, бутаха се, искаха и на тях да им налее шампанско. Жозефин ги представи. Ерве Льофлок-Пинел поздрави с поклон Шърли и Ортанс.
- Приятно ми е да се запознаем - каза той на Ортанс. - Майка ви често говори за вас.
Виж ти, пък аз да не зная, си каза Жозефин, никога не сме споменавали Ортанс. Голямата й дъщеря го дари с най-прекрасната си усмивка. Внезапно Жозефин осъзна, че Ерве Льофлок-Пинел бе разгадал характера на дъщеря и: Ортанс бе поласкана и щеше да му припише всевъзможни качества.
- Доколкото разбрах, учите мода?
Откъде ли е разбрал? - учуди се Жозефин.
- Да. В Лондон.
- Ако мога да помогна с нещо, кажете, познавам много хора от тези среди. В Париж, Лондон, Ню Йорк.
- Много благодаря. Няма да го забравя, бъдете сигурен! Освен това съвсем скоро трябва да се поогледам и да си намеря място за стажуване. Може ли да ми дадете номер, на който да ви позвъня?
Смаяна, Жозефин наблюдаваше как Ортанс ловко оплиташе в мрежите си Льофлок-Пинел, как се въртеше край него, бърбореше сладко, кимаше, записваше си номера на мобилния му телефон, благодареше му за любезно предложената помощ. Поговориха още малко за живота в Лондон, за предимството да говориш двата езика. Ортанс обясняваше как работи, донесе голямата тетрадка, в която събираше парчетата плат, които й харесваха, показа рисунките, които правеше, вдъхновена от разнообразните десени, материи, от случайни силуети на непознати от улицата.
- Всичко, което нарисуваш, трябва да си способен да го сътвориш, това е основният принцип в нашето училище.
Ерве Льофлок-Пинел задаваше въпроси, на които Ортанс отговаряше, без да бърза. Шърли и Жозефин се оказаха в ролята на статисти. След като той си тръгна, Ортанс възкликна:
- Тъкмо мъж за теб, мамо!
- Женен и баща на три деца!
- Какво от това? Можеш да спиш с него, без жена му да разбере, нали така? И без да го обсъждаш с изповедника си!
- Ортанс! - възнегодува Жозефин.
- Много е хубаво това шампанско. От коя година е? - осведоми се Шърли, за да разведри обстановката.
- Не зная! Сигурно пише на етикета.
Жозефин отговори разсеяно. Подмятанията на Ортанс за съседа не й се нравеха. Не бива да й позволявам, тя трябва да осъзнае, че любовта е нещо значимо, че човек не може да тръгне с първия срещнат.
- А ти, миличка, ти... влюбена ли си сега?
Ортанс пийна глътка шампанско и въздъхна:
- Най-после да си дойдем на думата! Васк Ьоте! Пак високо-парните приказки. Искаш да разбереш дали съм срещнала някой красив, богат и умен мъж, в когото съм лудо влюбена?
Жозефин кимна с надежда.
- Не - отвърна Ортанс след кратка пауза, за да засили напрежението. - Обаче... - тя протегна чашата към майка си, за да я напълни: - Обаче... Запознах се с един тип. Красив... Ама красив ти казвам!
- А, така ли? - попита Жозефин с изтънял глас.
Шърли следеше размяната на реплики между майката и дъщерята и кротко се молеше: „Не си мечтай, мила моя Жо, никога няма да излезеш на глава с дъщеря си!“ Гари се задоволяваше с ролята на наблюдател в очакване на сблъсъка, който се очертаваше жесток за сантименталната майка, каквато беше Жозефин.
- И колко продължи?
- Две седмици. Вкопчени един в друг, изживяхме страхотна неразривна страст...
- И после?... - не се предаде Жозефин.
- После вече нищо не ми трепваше. Край! Съвсем нищо! Пълна загуба на интерес. Представи си, един ден си вдигна крачола на панталона и какво да видя, носеше бели чорапки. Бели чорапки на космати прасци... да си повърнеш червата!
- Господи! Как може да говориш така за любовта! - въздъхна Жозефин.
- Но това не е любов, мамо!
- Сега - обясни Шърли - те първо се чукат и след това се влюбват.
Ортанс се прозя:
. - Влюбените мъже са толкова досадни!
- Няма да изживея неразривна страст с Ерве Льофлок-Пинел -измърмори Жозефин с мисълта, че момичето й се присмива.