Бебето е мое

— Какъв е коефициентът ти на интелигентност?

— Нямам представа. За разлика от теб, аз не го нося татуиран върху челото си.

Той се претърколи на една страна и тя най-сетне успя да се изправи.

— Ами резултатите ти от изпитите CAT27?

— Не си спомням.

Тя го изгледа остро.

— Лъжеш! Всички си спомнят резултата си от CAT.

Той се изправи, изтупвайки няколко мокри листа от дънките си.

— Говори, по дяволите!

— Нищо няма да ти кажа. — Звучеше подразнен, но не особено опасен.

Това обаче не я успокои. Тъкмо обратното — Джейн отново усети как в нея се надига истерия.

— Кажи ми още сега, или се кълна, че ще намеря начин да те убия! Ще сложа стрихнин в храната ти! Ще те накълцам със сатър докато спиш! Ще изчакам да влезеш под душа и ще хвърля вътре някой електрически уред! Някоя вечер ще те причакам до вратата и когато влезеш, ще ти разбия главата с бейзболна бухалка!

Той спря да си отупва дънките и я погледна някак с любопитство вместо с тревога. Джейн осъзнаваше, че като се държи по този начин изглежда още по-ирационална и това съвсем я влуди.

— Казвай!

— Ама че си била кръвожадна! — Бонър поклати глава с леко слисано изражение. — Това с електрическия уред… ще ти трябва удължител или нещо такова, за да стигнеш чак до душа. Или може би не възнамеряваш да го включиш?

Тя стисна зъби. Чувстваше се пълна глупачка.

— Ако не е включен, няма да може да те изпържи, нали така?

— Имаш право.

Пое си дълбоко дъх и опита да си възвърне здравия разум.

— Кажи ми резултата си от CAT. Поне това ми дължиш.

Кал сви рамене и се наведе, за да вдигне очилата й.

— Някъде около хиляда и четиристотин или нещо такова. Може да е и по-малко.

— Хиляда и четиристотин!

Джейн го удари с всичката сила, която имаше, а после се отдалечи от него, потъвайки в гората. Бомбардировача беше лицемер и измамник и тя се чувстваше отвратена до дъното на душата си. Дори Крейг не бе умен колкото него.

— В сравнение с теб аз съм направо тъпак — извика той и я последва.

— Да не си ми проговорил никога вече.

Кал се доближи до нея, но не я докосна.

— Хайде де, Роузбъд. Трябва да се успокоиш достатъчно, за да мога да те нахокам заради това, което ми причини… а то е далеч по-лошо от проклетите ми резултати от CAT.

Тя се обърна рязко към него.

— На мен не си ми сторил нищо! Направи го на детето ми, не го ли разбираш? Заради теб едно невинно дете ще порасне, смятано за откачалка.

— Никога не съм ти казвал, че съм глупав. Ти реши, че е така.

— Говореше с граматични грешки! Първата ни нощ заедно го направи няколко пъти!

Ъгълчето на устните му трепна едва забележимо.