Бебето е мое

— О, не мисля така. Той не знае къде съм.

— Много скоро ще се досети. Кръстосва тез’ планини, откакто носеше пелени.

Джейн не можеше да си представи, че Бонър някога е бил повито вързопче. Несъмнено беше роден с войнствен нрав и космати гърди.

— Не мога да повярвам колко близо е къщата ти до неговата. В деня, в който се запознахме, имах чувството, че карахме няколко километра, преди да стигнем до онази отвратителна порта.

— Така е било. Пътят заобикаля планината Хартейк и пресича града. Тази сутрин си минала напряко.

Джейн доста се бе изненадала, когато достигна клисурата в планината и от другата страна видя ламаринения покрив на къщурката на Ани Глайд. В първия миг не я беше разпознала, но след това забеляза пъстрия ветрен конус, който се развяваше на ъгъла на верандата. Въпреки че бяха минали почти две седмици, откакто се бяха срещнали, старицата я поздрави, сякаш я бе очаквала.

— Можеш ли да правиш царевичен хляб, Джейни Бонър?

— Правила съм няколко пъти.

— За нищо не става, ако не сложиш малко суроватка, от таз’, дето се получава, като се избива масло.

— Ще го запомня.

— Преди да се разболея, сама си правех ябълково масло. Няма нищо по-хубаво от студено ябълково масло върху топъл царевичен хляб. Ама трябва да намериш страшно меки ябълки, когато го приготвяш и да внимаваш докат’ ги белиш, че никой не обича да захапе дебело парче кора, когат’ очаква хубаво, гладко ябълково масло.

— Ако някога се заловя да приготвям такова, ще го имам предвид.

Ани правеше все същото, откакто Джейн бе дошла — подхвърляше й разни рецепти и късчета народни мъдрости. Джинджифилов чай против болки в корема, девет глътки вода против хълцане, цвеклото се садяло на двайсет и шести, двайсет и седми или двайсет и осми март, но не по-късно, защото се раждало дребно.

Въпреки че бе малко вероятно някога да използва тази информация, се улови, че я попива. Съветите на бабичката представляваха приемствеността между две поколения. В тези планини бяха пуснати дълбоки корени и като някой, който открай време се чувстваше изтръгнат от основи, всяко късче информация й се струваше здрава връзка с едно семейство, което имаше история и традиции — все неща, за които тя копнееше.

— … ако правиш кнедли, сложи едно яйце в тестото и щипка градински чай. — Ани се закашля и Джейн я погледна разтревожено. Когато се съвзе, старата жена размаха ръка с лакирани в яркочервено нокти. — Чуй ме само как съм се разприказвала. Цяло чудо е, дето още не си ми рекла: „Ани, затваряй си устата! Проглуши ми ушите“.

— Страшно ми е приятно да те слушам.

— Ти си добро момиче, Джейни Бонър. Учудвам се, че Калвин се е оженил за теб.

Джейн се засмя. Ани Глайд беше напълно непредвидима. Самата тя бе познавала само едната си баба — егоцентричната и тесногръда майка на баща й.