Бебето е мое

— Аз съм Джим Бонър. Приятно ми е най-после да се запознаем.

— Джейн Дарлингтън.

Усмивката му изчезна, а веждите му се сбърчиха. Той пусна ръката й.

— Повечето жени по тези места приемат фамилията на съпруга си, когато се омъжат.

— Аз не съм от тук и името ми е Дарлингтън. Освен това съм на трийсет и четири.

Зад гърба й се разнесе задавен звук. Джим Бонър се засмя.

— Не думай!

— Напротив. На трийсет и четири съм и остарявам с всяка изминала секунда.

— Достатъчно, Джейн. — Предупредителната нотка в гласа на Кал я съветваше да не издава други тайни, но той спокойно би могъл да си спести усилието.

— Не ми изглеждаш болна.

— Защото не съм. — Тя усети как нещо я докосна по гърба и разбра, че ластичето, придържащо плитката й, е паднало.

— Почувства се по-добре преди няколко часа — добави съпругът й. — Явно все пак не е било грип.

Джейн се пообърна, достатъчно, за да му отправи леко съжалителен поглед — нямаше намерение да подкрепя лъжите му, но той се престори, че не забелязва.

Джим взе един комикс за „Х-Мен“ от кухненския плот и го погледна въпросително.

— Клуб „Книга на месеца“?

— Жена ми ги чете за разпускане. Искаш ли една бира, татко?

— Не. Тръгнал съм към болницата.

Тревога пропъди язвителната забележка, която Джейн се канеше да подхвърли за комикса.

— Нещо не е наред ли?

— Ами сандвич? — прекалено бързо се обади Кал. — Джейн, направи по един сандвич за мен и татко.

— С удоволствие ще приготвя сандвич на баща ти. Ти и сам можеш.

Едната вежда на Джим подскочи и той отправи на сина си поглед, който според Джейн означаваше нещо като: „След всички тези години, това ли е най-доброто, което успя да намериш?“.

Само че тя отказваше да бъде сплашена.

— Някакви изследвания ли ще си правите? Надявам се, че не сте болен.

Кал се спусна напред.

— Имаш малко кал по лицето, миличка, от разходката до къщата на Ани. Може би ще е най-добре да се качиш на горния етаж и да се пооправиш.

— Няма нищо тайно — каза Джим. — Лекар съм и имам пациенти, които трябва да прегледам.

В продължение на един дълъг миг тя не бе в състояние да помръдне, връхлетяна наново от огромните размери на грешката, която беше допуснала. Обърна се рязко към Кал.

— Баща ти е лекар! Колко срамни тайни криеш още?

Нейното сърце сякаш се късаше, а той изглеждаше развеселен.

— Знам, че се надяваше на някой, който вари контрабандно спиртни питиета, миличка, но днес просто не ти е ден. Макар че като се замисля… татко, нали веднъж ми спомена, че прадядо ти имал спиртна фабрика някъде в планината?

— Така съм чувал от баща си. — Джим я погледна изучаващо. — Защо те интересува?