Бебето е мое

Итън беше само на трийсет, но очите, които изгледаха Кал, бяха мъдри като на старец.

— Ако имаш нужда да поговориш с някого, Кей-мен, аз съм насреща.

— Няма за какво да говоря, напразно всички в това семейство се опитват да си врат носа в личните ми работи.

— Без Гейб.

— Така е. Не и Гейб. — Кал мушна ръце в задните джобове на дънките си. — Ще ми се да не бе така.

И двамата се умълчаха, погълнати от мисли за душевно ранения им среден брат. Той беше в Мексико, мъчейки се да избяга от самия себе си.

— Ще ми се да се върне у дома — отбеляза Итън.

— Напусна Салвейшън преди година. За него тук вече не е „у дома“.

— Предполагам, че никое място не е дом без Чери и Джейми.

Гласът на Итън пресипна и Кал извърна поглед. Търсейки начин да разсее внезапното униние в стаята, започна да събира вещите, изсипали се от чантата на Джейн. Къде беше тя? През последните две седмици си бе заповядал да се държи настрана и да остави гнева му да поутихне.

Освен това искаше жена му да почувства изолацията и да разбере, че той държи ключа за затвора й. За съжаление, не беше забелязал това да има някакъв ефект върху нея.

Итън се приближи, за да помогне.

— Ако съпругата ти е толкова зле, може би трябва да отиде в болница.

— Не. — Кал посегна към малък калкулатор и химикалка, за да не се налага да поглежда брат си. — Попрекали с работата, но като си почине малко, ще се почувства по-добре.

— Определено не прилича на обикновените празноглавки, с които излизаш.

— Откъде знаеш как изглежда? — Кал вдигна глава и видя, че Итън изучава снимката на шофьорската книжка, изпаднала от портфейла й. — Никога не съм излизал с глупачки.

— Е, не бяха и атомни физички. — По-младият мъж се засмя. — А тази всъщност е. Най-буквално. Още не мога да повярвам, че се ожени за физичка. Доколкото си спомням, единствената причина да избуташ физиката в гимназията беше, че ти преподаваше треньорът Гил.

— Това е шибана лъжа. Завърших с А25.

— А заслужаваше С.

— С минус.

Итън се ухили и размаха шофьорската книжка.

— Нямам търпение да кажа на татко, че печеля баса.

— Кой бас?

— За възрастта на жената, за която ще се ожениш. Той каза, че ще трябва да планираме сватбата около церемониите й в скаутската организация, а аз твърдях, че ще се вразумиш. Вярвах в теб, братко, и ето че се оказах прав.

Кал се подразни. Би предпочел семейството му да не научи, че Джейн е на двайсет и осем, но след като Итън беше видял датата й на раждане върху шофьорската книжка, нямаше как да го отрече.

— Не изглежда и с ден по-стара от двайсет и пет.