Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Оръжието на Лидия потрепна нагоре.
— Не прави глупости — каза гя. — Трябва да ви заведа живи, но Даниел със сигурност не би се разсърдил, ако сте мъртви вместо избягали.
Черити отново застина на мястото си. Лидия беше в такова състояние, че поведението й беше абсолютно непредсказуемо.
— Значи работиш за Даниел — каза Нет. — Напълно обяснимо. Той откъде знаеше къде сме?
— Изобщо не знаеше — отвърна Лидия и посочи към Кент. — Всъщност аз трябваше само да открия скривалището на този глупак. Беше чиста случайност, че се появихте на пътя ми.
— Дано не съжаляваш за това — гневно каза Нет.
На вратата отекнаха стъпки: тракането на нокти на насекоми, но и човешки стъпки. Половин дузина тежковъоръжени мравки нахлуха в глайтера и заеха позиция от двете страни на Лидия. Повече от двайсет лъчеви оръжия се насочиха едновременно към Черити, Скудър, Нет и Абн Ел Гърк.
Джуджето се изсмя.
— Да не би тези тъпоглавци да са решили да избият всички ни? — иронично попита той.
— Едва ли — отекна един глас от вратата.
Черити вдигна поглед и макар да знаеше кого ще види, уплашено потрепера.
Даниел Стоун й даде възможност да го огледа съвсем внимателно.
Почти не се бе променил — въпреки всичко лицето му беше все същото — Лице на пораснало боязливо момче. Вместо тъмносинята униформа на космическите сили, с която Черити го бе видяла последния път, сега той носеше роба от черен материал, който изглеждаше някак жив.
— Но ти, естествено, си напълно прав — продължи той към Гърк след известно време. — Би било доста глупаво да ви убием, след като ми костваше толкова много усилия да ви получа живи. — С властен жест той се обърна към мравките. — Приберете оръжията! Нашите гости едва ли ще бъдат толкова глупави да се отбраняват е голи ръце.
Черити едва се владееше. Това, което изпитваше към Стоун, беше безпределна омраза. И все пак знаеше, че той не е единственият виновен. С него се бе случило нещо през онези три години, с които я бе изпреварил при събуждането.
— Май не сте много разговорливи? — попита Стоун. Той въздъхна. — Но това ще се промени. И ще имаме достатъчно време за разговори. В продължение на секунди той напразно очакваше отговор, после се обърна и замислено изгледа Скудър. — С вас също, приятелю. И вече имам предвид няколко теми, по които бихме могли да поговорим.
— Ах? — възкликна Скудър. — Какви?
— Лоялност — предложи Даниел. — Или наказание за нарушен договор.
— Какво става с детето ми? — Намеси се Лидия. Даниел се обърна към нея и я погледна, повдигнал вежди, сякаш не разбираше смисъла на въпроса й. — Аз ги доведох — продължи тя. Гласът й трепереше. — Направих, каквото поискахте. Сега ми върнете детето.
— Детето ти? — Черити изненадано вдигна поглед. И изведнъж разбра. Тя отправи гневен поглед към Стоун. — Отвлекли сте детето й, за да я изнудвате?
— Не сме го отвлекли — поправи я Даниел. — Беше избрано. Вашата приятелка имаше глупостта да го вземе и да се опита да избяга с него. Не успя да стигне много далеч. Но смелостта й ми хареса. И тъй като бездруго имахме проблеми с бунтовниците…
— Трябваше да го направя, Черити — каза Лидия. Тя напълно изгуби самообладание. Започна да хлипа. — Те ме хванаха, когато напусках града. Той… той каза, че ще ми подари живота и ще ми върне сина, ако му помогна да открие скривалището на бунтовниците.
— И ти се хвана на тази въдица? — гневно попита Скудър. — По дяволите, та той отдавна знае къде е! Още когато ликвидирахме Фаергал, трябва да си разбрала какво става в действителност. Той само си е играл с теб!
— Вие сте несправедлив, Скудър — каза Даниел. Странно, но Черити имаше чувството, че говори искрено. — Имаме няколко души за свръзка, това е истина. Но бунтовниците са недоверчиви. Няма да разкрият скривалището си пред външен човек. — Той махна с ръка в знак, че смята тази тема за приключена и се обърна към един от бойците насекоми. — Отведи я при детето й — каза той. — А после я върнете в града. — Той се усмихна на Черити. — Виждате, че държа на думата си. Дори и пред враговете си.
— Впечатляващо — отвърна Черити. — Може би наистина съм се излъгала във вас.
Даниел се усмихна, но после отново стана сериозен.
— Стига вече — твърдо каза той. — Трябва да уредя още някои дреболии, после ще имам достатъчно време да разговарям с вас.