Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Според мен — да. Хората тук още не осъзнават напълно какво ги чака.
— В такъв случай още сутринта ще го посетя — замислено промърмори Джулия.
— Предай много поздрави на Роуз Туичъл — сто на сто ще се засечете там. Твърде вероятно е да я придружава верният Ансън Уилър. — Той си спомни съвета, който беше дал на Роуз, и се засмя: — Месо, месо, месо.
— Моля?
— Ако имаш генератор в къщата си…
— Разбира се, че имам. Живея над редакцията на вестника. Нямам къща, а симпатичен апартамент. За покупката на генератора получих данъчно облекчение — добави гордо.
— Тогава купи месо. Месо и консервирани храни. Консервирани храни и месо.
Джулия се замисли. Наближаваха центъра на градчето. В много къщи светеше. „Докога ли?“ — запита се Барби. Спътницата му заговори и прекъсна мислите му:
— Полковникът има ли представа как да откриеш този генератор?
— Никаква. Намирането на опасни обекти беше моята специалност и той го знае. — Помълча, после попита: — Случайно да ти е известно дали в града има Гайгеров брояч?
— Случайно ми е известно, че има. В сутерена на общината. Всъщност под сутерена, където е скривалището в случай на атомна експлозия.
— Гъбаркаш ме!
Тя се засмя:
— Никак даже, Шерлок. Преди три години писах материал за бомбоубежището, а Пит Фрийман го снима. В сутерена се помещават голяма заседателна зала и малка кухня. До скривалището се стига по няколко стъпала надолу след кухнята. Доста е голямо. Построено е през петдесетте, когато пръскахме луди пари за атомни бомби.
— „На брега“10 — промърмори Барби.
— Да. И „Горко на теб, Вавилоне“’11 Доста е потискащо. Снимките на Пит ми напомниха за бункера на Хитлер малко преди смъртта му. Има нещо като малък склад, натъпкан с консерви и половин дузина походни легла. Също оборудване, доставено от правителството. Включително Гайгеров брояч.
— Обзалагам се, че консервираните храни отпреди петдесет години са много вкусни.
— Всъщност запасите се подменят през няколко години. След терористичните атаки на единайсети септември дори монтираха малък генератор. В ежегодните отчети на общинския съвет фигурира сумата за поддържане на скривалището. Навремето беше триста долара, сега е двойно по-голяма. Така или иначе има Гайгеров брояч. — За миг тя отмести очи от шосето и погледна Барби. — Разбира се, Джеймс Рени смята за своя собственост всичко в сградата на общината — от тавана до сутерена — затова ще се поинтересува за какво ти е броячът.
— Той няма да знае.
Джулия не започна да го разпитва, само подхвърли:
— Ще дойдеш ли с мен в редакцията? Ще гледаш по телевизията обръщението на президента, докато аз сглобявам вестника. Извънредният брой ще е безкрайно постен. Една статия, половин дузина снимки за местна консумация, никаква рекламна листовка за сезонната разпродажба в магазина на Бърпи.
Той се замисли. На следващия ден му предстоеше много работа — не само да готви, ами и да задава въпроси. Пак щеше да се занимава с онова, което правеше в армията. От друга страна, ако се върнеше в жилището си над дрогерията, щеше ли да заспи?
— Добре — кимна. — Може би не трябва да ти го казвам, но съм отличен асистент. И правя убийствено кафе.
— Господине, току-що получи временно назначение. — Тя отмести от волана дясната си ръка и Барби плесна дланта ѝ.
— Може ли да те попитам още нещо? Обещавам да не го публикувам.
— Казвай.
— Този научнофантастичен генератор. Мислиш ли, че ще го намериш?
Той се позамисли и отговори чак след като Джулия паркира пред сградата, в която се помещаваше редакцията на „Демократ“:
— Не. Ще е прекалено лесно.
Тя въздъхна и кимна, после стисна дланта му:
— Дали ще помогне, ако се моля да успееш?
— Във всеки случай няма да ми навреди — промърмори Барби.
4.
В Деня на Купола в Честърс Мил имаше само две църкви; и двете разпространяваха протестантската религия, макар и по съвсем различен начин. Католиците посещаваха „Дева Мария“ в Мотън, а дванайсетината евреи в градчето ходеха в „Бет Шалом“ в Касъл Рок, щом почувстваха необходимост от духовна утеха. Навремето в Мил имаше унитарианска църква, която в края на осемдесетте престана да действа. Местните бяха единодушни, че и без това е била твърде префърцунена. Сега в сградата се помещаваше книжарницата за нови и антикварни книги.
Тази вечер и двамата пастори бяха „настроени коленопреклонно“, както често казваше Големия Джим Рени, но техните молитви, мисли и очаквания бяха на противоположни полюси.
Преподобната Пайпър Либи, която проповядваше от амвона на Независимата църква, вече не вярваше в Бог, въпреки че не беше споделила този факт с паството си. За разлика от нея Лестър Когинс беше толкова религиозен, че фанатизмът му граничеше с лудост (както се случва обикновено).