Под купола 1 част

В Мил имаше и други грешници (той не беше наивен и знаеше, че мнозина ругаят, танцуват, правят секс и се дрогират), които несъмнено заслужаваха да бъдат бичувани, но ги имаше и във всеки друг град, а само Честърс Мил беше сполетян от това ужасно Божие наказание.

И все пак… все пак… възможно ли беше неведомото проклятие да не е заради неговия грях? Да. Но твърде невероятно.

— Боже, кажи ми как да постъпя. На кръстопът съм. Ако волята Ти е утре да застана на този амвон и да призная какво ме убеди да сторя онзи човек, какви грехове извършихме заедно и какви — само аз, ще се подчиня. Само че това ще е краят на службата ми като свещеник и ми е трудно да повярвам, че го искаш от мен в такъв съдбовен момент. Ако пожелаеш да чакам… да чакам и да видя какво ще се случи… да чакам и да се моля с паството си да се освободим от бремето… ще се подчиня. Да бъде волята Ти, Господи. Сега и завинаги.

Престана да се бичува (усещаше как топли и успокояващи ручейчета се стичат по гърба му; няколко възли на въжето бяха почервенели) и вдигна към тавана лицето си, обляно в сълзи.

— Защото тези хора не могат без мен? Боже. Знаеш, че тъкмо сега съм им най-необходим. Затова… ако волята Ти е тази чаша да бъде отдръпната от устните ми… моля те, дай ми знак.

Той зачака. И не щеш ли, Бог каза на Лестър Когинс:

— Ще ти пратя поличба. Иди при твоята Библия, както правеше като малък след онези лоши сънища.

— Ей-сега! — възкликна Лестър. — Веднага.

Преметна на врата си въжето с възлите, при което то увисна на раменете и гърдите му като кървава подкова, и се качи на амвона, без да обръща внимание на кръвта, която течеше на вадички по гърба му и се просмукваше в ластика на шортите му. Застана зад катедрата, сякаш се готвеше за проповед (въпреки че и в най-страшните си кошмари не се беше виждал да проповядва полугол), затвори Библията и стисна клепачи:

— Господи, да бъде волята Ти. Отправям ти въпрос в името на Твоя Син, разпнат в позор и възкръснал в слава.

И Господ каза:

— Отвори Моята Книга и виж какво пише.

Лестър се подчини (внимаваше да не отвори Библията по средата — това си беше чист Стар завет). Сложи пръста си върху една страница, после отвори очи и се наведе. Беше двайсет и осми стих от двайсет и осма глава от Второзаконието. Той прочете:

— „Ще те порази Господ с лудост, слепота и вцепеняване на сърцето.“

Това с вцепеняването на сърцето не беше толкова зле, но като цяло цитатът не беше окуражаващ. Нито пък ясен. После Бог отново проговори:

— Не спирай дотук, Лестър.

Пастор Когинс зачете двайсет и деветия стих:

— „И ще ходиш пипнешком по пладне…“ Да, Господи, да — прошепна той и продължи: — „… както слепец ходи в тъмнина, не ще имаш сполука в пътищата си, и ще бъдеш всеки ден притесняван и ограбван, и не ще има кой да те защити.“ Ще ослепея ли, Боже? — възкликна. — Моля Те, не ми го причинявай, въпреки че ако такава е волята Ти…

Господ пак му каза:

— Да не ти е изпила чавка ума, Лестър?

Пастор Когинс се ококори. Бог беше изрекъл една от любимите фрази на майка му.