Под купола 1 част

Кокс се поколеба, после заговори тихо, почти шепнешком:

— Разполагам с отлични информатори. Когато в НАСА пръднат, ние веднага разбираме. Същото се отнася за Екип девет в Лангли и за още няколко служби, за които никога не си чувал.

Твърде възможно беше полковникът да е откровен. Също толкова възможно беше и да лъже. Беше човек, фанатично отдаден на воинския си дълг: ако го бяха сложили на пост заедно с морските пехотинци, и той щеше да стои с гръб към хората от Честърс Мил. Нямаше да му харесва, но винаги изпълняваше заповедите.

— Възможно ли е да е природно явление? — попита.

— Похлупак, чиито очертания абсолютно точно съвпадат с очертанията на града ли? Ти как мислиш?

— Бях длъжен да попитам. Знаете ли дали е проницаем?

— Водата преминава през него. В малки количества, но преминава.

— Как е възможно? — промърмори Барби, въпреки че с Гендрън бяха видели странното движение на водата.

— Откъде да знаем? — Кокс явно губеше търпение. — Работим тук по-малко от дванайсет часа. Колегите се поздравяват даже за това, че са разбрали колко е висок Куполът. Може би ще стигнем до отговора, но засега сме в пълно неведение.

— Ами въздухът?

— Прониква повече от водата. Устроили сме измервателна станция на мястото, на което вашият град граничи с… ммм… — Чу се шумолене на хартия. — Харлоу. Направиха тест за въздушното налягане… каквото и да означава това. Важното е, че въздух преминава през преградата, и то много по-свободно от водата, обаче не напълно. Очаквайте промени в климатичните условия. Никой обаче не знае какви ще са. Току-виж Честърс Мил се е превърнал в Палм Спрингс. — Той невесело се засмя.

— А твърдите частици? — попита Барби, макар да смяташе, че знае отговора.

— Не преминават. Така смятаме. И да не забравяме най-важното — щом не проникват вътре, не могат и да излизат навън. Тоест изгорелите автомобилни газове…

— Не са опасни, понеже никой няма да пътува надалеч с колата си. В най-широката си част Честърс Мил е около шест километра и половина. По диагонал… — Той погледна Джулия.

— Най-много единайсет.

— Замърсяването от нафтата, използвана за отопление, няма да е фатално — каза Кокс. — Убеден съм, че всички в града имат скъпи котли за парното, които гълтат сума гориво — ненапразно на броните на автомобилите в Саудитска Арабия се мъдрят стикери „Аз обичам Нова Англия!“. Само че съвременните котли не работят без електричество. Предполагам, че разполагате със запаси от нафта, тъй като отоплителният сезон още не е започнал, обаче няма да имате полза от тях. В крайна сметка може би е за добро от гледна точка на замърсяването.

— Нима? Я опитай да живееш тук, когато е трийсет градуса под нулата и духа свиреп… — Той млъкна за момент. — Ще духа ли вятър?

— Не знаем. Попитай ме утре, може поне да имаме някаква теория.

— Предай му, че ще се отопляваме на дърва — промърмори Джулия.

— Госпожица Шамуей каза, че можем да се отопляваме на дърва.

— Не е толкова просто, капитан Барбара… Барби. Наистина разполагате с много дървен материал и не ви е необходимо електричество, за да запалите огън и да го поддържате, но от изгорелите дърва остава пепел. А тя е канцерогенна.