Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Понечи да я отвори, но изведнъж забеляза четвърта папка вляво на монитора. Виждаше я за пръв път. Опита се да си спомни кога за последен път е поглеждала екрана на лаптопа, обаче не можа.
Названието на папката беше ВЕЙДЪР.
В града имаше само един човек, когото Хауи наричаше на името на лошия Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ — Големия Джим Рени.
Стана ѝ любопитно, тя премести курсора върху новата папка и щракна два пъти с мишката, питайки се дали папката е защитена с парола. Предположението ѝ се потвърди. Опита с фразата ДИВИ КОТКИ, парола за ТЕКУЩИ (мъжът ѝ не си беше направил труда да защити СЪДИЛИЩЕ), и папката се отвори. Съдържаше два файла. Единият беше ТЕКУЩО РАЗСЛЕДВАНЕ. Другият — ПИСМА ОТ ГПМ. На езика на Хауи ГПМ означаваше главния прокурор на Мейн. Тя отвори втория. Прегледа го набързо и толкова се слиса, че сълзите ѝ пресъхнаха. Силно впечатление ѝ направи обръщението: не „Драги началник Пъркинс“, а „Скъпи Дюк.“ Въпреки че в писмото се съдържаха сложни юридически термини, някои фрази ѝ се набиха в очите, все едно бяха написани с получерен шрифт. Първата беше: „Незаконно присвояване на общински средства.“ Следващата гласеше: „Почти сигурно е, че е замесен председателят на общинския съвет Сандърс.“ И накрая: „Тази злоупотреба със служебно положение е много по-сериозна, отколкото предполагахме преди три месеца.“.
Към края на писмото Бренда прочете още нещо, което ѝ се стори написано с главни букви: „ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА НАРКОТИЦИ.“.
Май Бог беше чул молитвите ѝ, макар че реакцията му беше напълно неочаквана. Тя седна на стола на Хауи, щракна на ТЕКУЩО РАЗСЛЕДВАНЕ в папката ВЕЙДЪР и остави покойния си съпруг да ѝ говори.
7.
Обръщението на президента — изобилстващо с успокоителни фрази и лишено от конкретна информация — свърши двайсет минути след полунощ. Ръсти го изгледа на телевизора във фоайето на третия етаж на болницата, провери за последно картоните на пациентите и се прибра у дома. Откакто работеше като медик, беше имал и по-уморителни дни, но за пръв път беше толкова обезсърчен и разтревожен за бъдещето.
Къщата тънеше в мрак. Миналата година (както и по-миналата) с Линда бяха разсъждавали дали да купят генератор, понеже всяка зима — и понякога през лятото — електрозахранването в Честърс Мил се прекъсваше най-малко за четири-пет дни. Мейнската електрическа компания не беше от най-надеждните. Въпросът беше, че не можеха да си го позволят. Може би ако Лин се прехвърлеше на пълен работен ден… само че това беше невъзможно, докато момиченцата не поотраснеха.
„Поне имаме чудесна печка и няколко кубика дърва за огрев“ — помисли си.
В жабката на колата държеше фенерче, но когато го включи, то блесна за няколко секунди и угасна. Ръсти тихо изруга и си каза, че на следващия ден… тоест днес — непременно трябва да купи повечко батерии. Стига магазините да работеха.
„Ако след дванайсет години не мога да се ориентирам в собствената си къща, значи съм шимпанзе!“ Тази вечер наистина се чувстваше като шимпанзе, уловено наскоро и затворено в клетка в зоопарка. И миришеше като обитател на джунглата. Щеше да си вземе душ преди лягане…
Дръжки! Откъде топла вода, като нямаше ток?
Нощта беше ясна и въпреки че нямаше луна, над къщата блестяха милиарди звезди, които изглеждаха същите като преди. Може би бариерата не стигаше до небето. Президентът не беше говорил по този въпрос, което може би означаваше, че разследващите още нямат отговор. Ако Честърс Мил беше на дъното на грамаден кладенец, положението не беше толкова трагично. Щом държавата можеше да пръска милиарди долари за стабилизиране на банки и компании, можеше да си позволи да пусне с парашути храна и няколко пършиви генератора.
Изкачи се по стъпалата на верандата и си извади ключа, но като се доближи до вратата, видя нещо, окачено на дръжката. Наведе се, присви очи и се усмихна. Беше мъничко фенерче. Линда беше купила шест броя за пет долара от лятната разпродажба в магазина на Бърпи. Ръсти мислено я беше упрекнал за излишния разход и си беше казал: „Жените купуват от разпродажби разни неща по същата причина, поради която мъжете изкачват върхове — понеже ги има.“