Под купола 1 част

По телевизията президентът, изглеждащ невероятно състарен, каза:

— Скъпи сънародници, искате отговори. И аз се заклевам да ги споделя с вас веднага щом ги науча. Никаква секретност по този въпрос! Моят прозорец към случващото се ще е и ваш прозорец. Тържествено ви обещавам…

— Да ви хвърлям прах в очите — каза Бренда и заплака още по-силно, защото фразата беше сред любимите на Хауи. Изключи телевизора и хвърли на пода дистанционното. Идваше ѝ да го стъпче, но се въздържа най-вече защото си представи как мъжът ѝ клати глава и ѝ казва да не прави глупости.

Отиде в малкия му кабинет, защото изпитваше желание някак си да е близо до него, докато духът му още е в къщата. Искаше ѝ се да го докосне. Генераторът в задния двор мъркаше. „Като доволен котарак“ — би казал Хауи. Разсърди му се, когато го купи след терористичните атаки на единайсети септември („За всеки случай“ — беше казал той), но сега съжаляваше, задето му вдигна скандал. В тъмното щеше да се чувства още по-изплашена, още по-самотна.

На бюрото му стоеше само отвореният лаптоп. Скрийнсейвър беше снимка от отдавнашен мач за Малката лига. Хауи и Чип бяха със зелените екипи на местния бейзболен отбор „Сандърс — властелините на дрогериите“; беше направена през годината, когато Хауи и Ръсти Евърет бяха извели „Сандърс“ на щатските финали. Чип беше прегърнал баща си, Бренда прегръщаше и двамата. Прекрасен ден. Ала крехък. Крехък като кристална чаша.

Още не беше съобщила на Чип трагичната вест и мисълта за този разговор (ако изобщо успееше да се свърже със сина си) съвсем я довърши. Зарида и коленичи до бюрото на мъжа си. Допря една до друга дланите си, както правеше в детството си, докато коленичеше по пижама до леглото си и повтаряше като мантра: „Боже, пази мама, Боже, пази татко, боже, пази златната ми рибка, която още си няма име…“

— Господи, аз съм, Бренда. Не си искам мъжа обратно… всъщност го искам, но знам, че не можеш да ми го върнеш. Моля те само да ми дадеш сили да издържа сега. И се питам дали… не знам дали не е светотатство… може и да е… но се питам дали ще ми позволиш да говоря с него още веднъж. Да го докосна още веднъж, както той ме докосна тази сутрин. — Като си спомни допира на пръстите му, Бренда се разрида още по-силно. — Известно ми е, че Ти не се занимаваш с духове… освен със Светия дух, разбира се… но може ли да го изпратиш в съня ми? Знам, че искам много, обаче… О, Господи, в мен сякаш е зейнала бездна. Не подозирах, че може да чувствам такава празнота, и се боя, че ще падна в нея. Ако ми помогнеш, че ти се отплатя. Само поискай нещо и ще го изпълня. Моля те, Господи, едно докосване. Или една дума. Дори да е в съня ми. — Тя дълбоко си пое дъх и изхълца. — Благодаря Ти. Разбира се, ще се изпълни Твоята воля. Независимо дали ми харесва или не. — Поусмихна се невесело и добави: — Амин.

Отвори очи и стана, като се хвана за бюрото. Неволно бутна компютъра и екранът веднага светна. Хауи вечно забравяше да изключи лаптопа, но пък кабелът му винаги беше в контакта, та батерията да не се изтощи. А десктопът му беше много по-прегледен от нейния, който все беше задръстен с каталози, свалени от интернет, и подсещащи бележки. На десктопа на Хауи винаги имаше само три папки, подредени под иконката на твърдия диск. ТЕКУЩИ, където той съхраняваше доклади за разследвания, провеждащи се в момента, и СЪДИЛИЩЕ, където беше списъкът на призованите да свидетелстват. Третата беше ДОМ и в нея се съдържаше всичко, свързано с къщата. Бренда си каза, че ако я отвори, може да научи нещо за генератора, а информацията ѝ беше необходима, за да го поддържа в работен режим възможно най-дълго. Хенри Морисън сигурно щеше да смени сегашната газова бутилка, но дали Хауи беше взел резервни? Ако ли не, тя трябваше да купи още бутилки от магазина на Бърпи или от бензиностанцията, преди да са ги разграбили.