Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
През седмиците, откакто стъпиха на черните пътища и дивечовите пътеки, Гедер и хората му настигнаха три кервана. И трите — малки, от по две-три каруци, превозващи зимни стоки между местните градчета и села. Калните дни и мразовитите нощи измъчваха Гедер до смърт. И колкото и скучна компания да беше есето върху способността на драконите да разкриват лъжите, пак беше за предпочитане пред компанията на войниците от отряда му. В края на деня Гедер се свиваше на топка в леглото си и заспиваше, докато другите пиеха, пееха и псуваха снега. Сутрин ставаше рано заедно с готвача, четеше, превеждаше и се преструваше, че е някъде другаде. Където и да е, само не тук.
Някой подраска дискретно на платнището, което служеше за врата. В палатката влезе оръженосецът му, придружен от тимзина, който беше заместник на Гедер. На таблата на оръженосеца имаше овесена каша със стафиди в костена паница и глинено шише с гореща тъмна мазна вода, която се преструваше на кафе. Тимзинът поздрави по военному. Гедер затвори книгата, спря поглед на оръженосеца, който сервираше храната пред него, и попита:
— Какво докладват съгледвачите?
— Каруците не са помръднали — отговори заместникът му. — Бивакът им е на не повече от два часа път.
— Е, значи няма да бързаме — каза Гедер с бодрост, която не чувстваше. — Кажи на хората, че първо ще закусим, а до обяд ще сме приключили с кервана.
— А след това?
— След това — на югозапад — отвърна Гедер с пълна уста. Кашата не беше лоша. — Натам върви пътят.
Заместникът му кимна, козирува отново и излезе от палатката. Гедер остана с усещането, че в поздрава на тимзина се крие доза презрение, но не беше изключено да му се привижда онова, което очаква да види. Докато се хранеше, ръбовете на палатката му започнаха да просветляват. Надигнаха се гласове, мъже крещяха, коне протестираха, скърцаха дъските на разглобяемата походна кухня. Небето навън изсветля до сиво, после до синьо-бял ден, който носеше повече светлина, отколкото сгряваше. Докато зимното слънце успее да отнеме мраза от въздуха, Гедер вече се бе качил на коня си, а хората му бяха готови да тръгнат. Според съгледвачите този керван бил доста по-голям от предишните.
Въпреки това Гедер не очакваше нищо по-различно — поредното безрезултатно претърсване под смръщените погледи на местни търговци, — докато не видя тралгуна.
Съществото седеше на най-външната каруца, ушите му се бяха изпънали напред в израз на интерес, който отсъстваше в останалата част на лицето му. Според донесенията заместникът на Уестер бил тралгун. Гедер обхвана с поглед останалите каруци и фургони около старата воденица и взе да ги брои наум. Информацията беше оскъдна, на хорските спомени по правило не можеше да се разчита, а каруци в група беше трудно да се преброят с точност, но бройката им се приближаваше до тази, която търсеха, и сърцето на Гедер изведнъж се разхлопа.
Тимзин с дебело вълнено палто тръгна по пътя към тях. Гедер даде знак и шестимата стрелци в отряда му се разгънаха във ветрило зад него. Тралгунът проточи врат на капрата и помръдна ухо.
— Ти ли си водачът на кервана? — попита Гедер.
— Аз съм — отвърна троснато тимзинът. — А кой, по дяволите, си ти?
— Аз съм лорд Гедер Палиако от Ривънхолм, представител на крал Симеон и Имперска Антеа — каза Гедер. — Откъде идвате?
— От Макиа. И пак там се връщаме. Проходът при Белин е затворен заради снега.
Гедер впери поглед в черните му очи. Прозрачните вътрешни мембрани се затвориха и отвориха, очите примигнаха, без да мигат. Гедер не можа да прецени дали мъжът го лъже. Възможно беше, разбира се, в Свободните градове да има и друг керван с тралгун в охраната. Не беше изключено тревогата да се окаже фалшива.
— И сте спрели тук?
— На една от каруците ѝ се счупи ос. Преди малко я оправихме. Какво искате?
— Кой е капитанът на охраната ви? — попита Гедер.
Водачът на кервана се обърна, изплю се ядно на земята и посочи някакъв мъж, облегнат на една каруца. Първокръвен с приятно дружелюбно лице и излъчване на овладяна агресивност. Пясъчноруса коса, леко прошарена. Широки плещи. Можеше да е Маркъс Уестер. Можеше да е и хиляда други мъже.