Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Нямаше да му взема пари!
Уестер я погледна, все едно я виждаше за пръв път. Сянката на объркване отпреди малко се задълбочи, сплете на възел бръчките по челото му, после нещо като усмивка разтегна устата му по ъглите. А сетне — съвсем необяснимо — на лицето му се изписа дълбоко страдание.
— Капитане — чу се нов глас и тралгунът се извиси от сенките.
— Моментът не е подходящ, Ярдем — каза капитанът.
— И сам се досетих, сър, по виковете. Има войници.
Уестер се промени само между два удара на сърцето. Лицето му се проясни, снагата му се изправи. Конфликтът помежду им сякаш се изпари в миг и Ситрин се подразни от внезапната промяна. Стори ѝ се нечестно капитанът да ѝ обръща гръб, преди да са изяснили спора си.
— Къде? — попита той.
— На лагер отвъд билото, в източна посока — отвърна тралгунът. — Две дузини. Антийско знаме, ванайски палатки.
— Е, този път извадихме късмет — каза Уестер. — Някакъв шанс съгледвачите им да са ни пропуснали?
— Никакъв.
— Теб видяха ли те?
— Не.
Щом съдържанието на разговора си проби път през алкохолните изпарения, гневът на Ситрин се изпари. Уестер спря замислено поглед върху Сандр, който още се клатушкаше на кънките си, после на полузаровения мях, накрая и на езерото с белите деруги по леда.
— Сандр — каза той. — Бягай да доведеш майстор Кит.
— Да, сър — отвърна Сандр и се плъзна тромаво към воденицата.
Уестер прибра разсеяно меча си. Очите му се плъзгаха по терена, търсеха нещо. Ситрин чакаше със свито сърце. Нямаше къде да избягат. Не можеха и да се бият срещу две дузини войници. Колкото до самата нея, и да се беше ползвала доскоро със симпатията на Уестер, беше я пропиляла.
Секундите се проточиха безкрайно. Уестер си пое дълбоко дъх и издиша бавно. После каза:
— Ще ни трябва метла.
Гедер
Мразовитият предутринен вятър се промъкваше през стените на палатката и подмяташе пламъка на лампата. Гедер се наведе по-близо до светлината, после изруга тихо и увеличи фитила. Пламъкът просветля, после взе да пуши. Той намали внимателно фитила, докато димът не изчезна. На по-силната светлина избледнялото мастило стана малко по-четливо. Гедер мушна ръце под мишниците си да ги стопли и се наведе още по-близо.
„И стана така, че в последните дни трите велики фракции започнаха война кръвопролитна и подмолна едновременно, война, в която исполински каменни кораби летяха в небесата и убиваха дракони с острите си железни шипове, а също бидоха скрити гнезда надълбоко в изчакване, докато враговете не забравят за склонността им да нападат противника, когато е най-слаб, а също имаше отровени мечове, които убиваха и господари, и роби. Могъщият сребролюспест Морад, най-свирепият и най-силният сред воюващите братя по люпило, измисли инструмент, какъвто светът не познаваше дотогава, и във високите планини южно от Хаакапел (сигурно ставаше въпрос за днешния Холскар, реши Гедер) и източно от Самер (Гедер беше почти сигурен, че това е петополисното име на Кешет) създаде Праведния слуга, пред когото никой не можел да излъже и пред който неверието не траело дълго, и чийто знак показвал осемте посоки на света, кардиналните и междинните, в които не можело да се скрие нищо измамно, и откъдето великият Морад черпел най-тайната си сила.“
Гедер потърка очи. Дебелите пожълтели страници на книгата миришеха на прах, на плесен и на онова сладникаво лепило, което никой книговезец не използваше вече от половин хилядолетие. Много се бе зарадвал, когато откри книгата в най-тъмното кьоше на един вехтошарски дюкян във Ванаи. Колкото повече напредваше с превода, уви, толкова повече отслабваше ентусиазмът му.
Авторът твърдеше, че е преписал и превел много по-стар документ, отдавна изгубен, който датирал още от времето на първите поколения след падането на Драконовата империя. От философска гледна точка, този изходен материал беше толкова банален и често предъвкван, че разочарованието на Гедер нямаше край. Колкото до историческата част, тя не представляваше интерес за него. На всичкото отгоре авторът се беше оплел в дълги изречения и сложна граматика, явно в опит да придаде на текста си по-автентично звучене, и това превръщаше всяка страница в изпитание за нервите. Докато стигне до глагола във всяко изречение, Гедер често откриваше, че е забравил за какво иде реч в началото, и волю-неволю се връщаше назад, за да се подсети.
Ако беше във Ванаи, сигурно щеше да зареже книгата. Ала сър Алан Клин, протекторът на Ванаи, беше чул за някакъв керван, който изнасял контрабандно тайното богатство на града, и беше решил да върне заграбеното на всяка цена. За тази цел протекторът бе изпратил фаворитите си по драконовите пътища към Карс, а след това отрядът на всеки от тях, според статута на водача си, бе поел в различна посока, разширявайки периметъра на търсенето. На Джори Калиам се бе паднала Сухата пуст, Фалон Брут тръгна по морския път към Еласе, а Гедер Палиако поведе своите две дузини недоволни тимзински войници през ледената кал на юг от Свободните градове.