Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
На билото Гедер спря. Заместникът му спря до него и каза:
— Можем да направим бивак на същото място като снощи, милорд. А на сутринта да тръгнем на югозапад.
Гедер поклати глава и отсече:
— На изток.
— Сър?
— На изток — повтори Гедер. — Жилеа не е далеч, а ми се ще да прекараме няколко дни на топло, преди да се върнем във Ванаи.
— Връщаме се? — попита заместникът му с грижливо лишен от емоции тон.
— Защо не? — каза Гедер и потисна напиращата си усмивка. — Така или иначе няма да намерим нищо.
Досън
Зимни дела.
Самите думи воняха на отчаяние. От най-дългата нощ до първото топене благородниците се затваряха в именията си или следваха Кралския лов. Събираха впечатления как растат синовете им, подновяваха близостта си със съпруги и любовници, ревизираха приходите от собствеността си. За хората от благородно потекло зимата беше свързана с домакинството. Колкото и да обичаше Камнипол, улиците му сега, брулени от студен вятър и затлачени от дим, срещаха Досън с професионални царедворци, търговци и други хора със съмнителен статут. Но каузата му беше справедлива, затова той понасяше стоически обидите към достойнството си.
А и не беше единственият потърпевш.
— Не разбирам защо толкова много мразиш Исандриан — каза Канл Даскелин, барон на Воденблат, протектор на Северпорт и специален пратеник на негово величество в Северобреж. — Той е твърде самодоволен и възхубав, вярно, но ако приемаш самодоволството и амбицията за грехове, значи няма да намериш и един добродетелен в двора.
Досън се отпусна на стола си. „Братството на Великата мечка“ изглеждаше пусто. Скамейките и възглавничките, тапицирани със сърма или кабралска дамаска, бяха празни. Черни железни жарници клечаха в стаи, изградени така, че да са прохладни в разгара на лятото. Слугинчетата, които обикновено се претрепваха да обслужат членовете на братството, сега висяха в кьошетата и край вратите и чакаха знак, че малцината посетители имат нужда от тях. През лятото в клуба често се събираха по стотина имперски мъже от най-благородно потекло — пиеха, пушеха и обсъждаха държавните дела в просторните удобни стаи. Сега, ако Досън неволно повишеше глас, стените връщаха ехото на собствените му думи.
— Проблемът не е в човека — каза той. — А във философията, която символизира. Маас и Клин не са по-добри от него, но каишките им ги държи Исандриан.
— Философските различия едва ли оправдават… Какво? Конспирация?
— Философията винаги преминава в действие. Исандриан, Маас и другите се заиграват с най-нисшите слоеве на населението, за да се сдобият с власт.
— За селския съвет ли говориш?
— И за това — каза Досън. — Но ако те са склонни да поведат тълпата, колко време ще мине, преди тълпата сама да си избере водач? Вече имаме ограничения върху робството, върху секс прислугата, върху ангарията. И всичко това се въведе в рамките на десетина-петнайсет години. И по настояване на хора като Исандриан, които ухажват работниците, търговците и курвите.
Канл Даскелин изсумтя. Бледата зимна светлина върху почти по лионийски тъмната му кожа скриваше изражението му като маска. Но поне не беше възразил директно. А и ако положението не го тревожеше, нямаше да дойде, когато Досън го покани на тази среща.
— Време е истинският дух на Антеа да върне нещата по местата им — каза Досън. — Исандриан и хрътките му си въобразяват, че те задават посоката на лова. Трябва да ги пречупим, но ако чакаме принц Астер да заживее под покрива на Исандриан…
Мълчанието довърши мисълта му по-красноречиво от всякакви думи. Даскелин се размърда на стола си и измърмори под нос нещо нецензурно.
— И си сигурен, че кралят смята да направи тази стъпка?
— Чух го от собствената му уста — каза Досън. — Симеон е добър човек и ще е и добър крал, ако може да разчита на нашата лоялност. Изчаква възможност да постави Исандриан на мястото му. И аз смятам да му предоставя въпросната възможност.
Тихи гласове долетяха от коридора и бързо заглъхнаха. Откъм улицата се чу тропот на конски копита. Канл извади от жакета си малка глинена лула и вдигна ръка. Слугинче доприпка със запалена свещ и веднага щом първият благоуханен дим се издигна във въздуха, се оттегли. Досън чакаше.
— Как? — попита Даскелин. В гласа му кънтеше решимостта на разпитвач. Досън се усмихна. Битката беше наполовина спечелена.
— Трябва да лишим Исандриан от силата му — каза той. — Да отзовем Алан Клин от Ванаи. Да скараме Исандриан със селяните. Да скършим кръга му.
— Тоест Маас и Клин.
— За начало. Но той има и други последователи. А и това няма да е достатъчно. Влиянието им идва от факта, че мъжете, които истински ценят благородната кръв, не са единни.