Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Звездите изгряха. Заради снега светликът на непълната луна изглеждаше по-ярък от нормалното. Стана още по-студено и Ситрин се сгуши до огъня. Ала нищо не можеше да прогони мразовития въздух, който се вмъкваше под дрехите ѝ, притискаше я с тежестта си. Ограничаваше я. По-късно, когато капитанът и тралгунският му помощник излезеха на разузнаване, а другите заспяха, тя щеше да се промъкне в мелницата и да си намери някое кьоше, където да се сгуши. На сутринта щеше да избяга по най-бързия начин от любопитните погледи на другите каруцари и да потърси утеха при своите мулета. Дните бяха кратки и водачът на кервана не позволяваше да се губи време в излишни приказки. Дългите тъмни студени часове между края на дневния преход и съня бяха най-омразни на Ситрин. И тя бягаше от тях, като се затваряше в себе си.
Обикновено започваше с песни наум или превърташе спомените си за пиеси и представления, които беше гледала заедно с другите от банката. Ала скоро мислите ѝ неизменно се връщаха към магистър Иманиел и уроците му по време на вечеря. Разликата между подкуп и заем; парадоксът на взаимно неизгодния договор, когато и двете страни постъпват разумно, но стигат до решение, което е в ущърб на всяка от тях; предимствата на еднократния договор срещу предимствата на договор с опция за подновяване. Загадките на магистър Иманиел бяха игрите на нейното детство и сега Ситрин се връщаше към тях за утеха.
Улови се, че изчислява стойността на кервана като цяло, колко щяха да спечелят в Карс и с колко и в каква посока ще трябва да променят офертата си в Порте Олива, за да вържат баланса. Размишляваше за Белин и кои такси биха били по-изгодни за града — таксите за преминаване или таксите за престой, включително квартирните и храната. В кой момент би било все едно дали ще зарежат каруците, или ще продължат напред. Дали магистър Иманиел бе постъпил разумно, инвестирайки в пивоварна и застраховайки я срещу пожар. При липсата на истинска информация това беше просто игра, но пък тази игра Ситрин познаваше най-добре.
Банкирането, често казваше магистър Иманиел, не се върти около златото и среброто. Тайната е да знаеш нещо, което никой друг не знае, да знаеш на кого можеш да имаш доверие, и на кого — не, да се показваш един, а да бъдеш друг. Загадките, които Ситрин сама си поставяше сега, съживяваха в мислите ѝ магистъра, Кам и Безел. Виждаше отново лицата им, чуваше смеха им, потапяше се в друго време и място. Време и място, които беше обичала. Или пък не чак дотам. Но със сигурност време, когато се бе чувствала на мястото си.
Нощта ставаше все по-студена, ала възелът в стомаха ѝ се разхлабваше. Седеше свита на топка, но мускулите ѝ постепенно се отпускаха. Сложи още дърва в огъня и се загледа в пламъците, които отпърво се свиха под новата тежест, а после лумнаха по-ярко. Топлината погали лицето и ръцете ѝ, а вълненото одеяло я пазеше като шушулка от мразовития въздух.
Какво би станало, запита се тя, ако банката предложи по-голям заем на онези длъжници, които се съгласят да погасят заема си преди падежната дата? По този начин кредотиполучателят би се сдобил с повече злато, а банката би прибрала печалбата си по-рано от предвиденото. „Само че — обади се магистър Иманиел в главата ѝ, — ако всички печелят от сделката, значи нещо е убягнало от вниманието ти.“ Имаше някаква подробност, която ѝ бягаше…
— Ситрин.
Тя вдигна глава. Приведен, Сандр дотича откъм сенките между каруците. Едното муле се размърда, изпръхтя, издиша бяло валмо в мразовития въздух и се отпусна отново. Сандр приседна край огъня и Ситрин чу странно метално дрънчене и издайническо плискане на вино в мях.
— Пак ли? — ухили се тя.
— Майстор Кит няма нищо против. Попълни запасите си още щом стигнахме в Белин, щото нали щяхме да зимуваме там и прочие. А сега трябва да го влачи накрай света. Ако питаш мен, даже му правим услуга, като му намаляваме багажа.
— Ще загазиш — каза тя.
— Досега не се е случвало.
Отвори меха, без да сваля ръкавиците си, и ѝ го подаде. Уханието я стопли още преди да е отпила. Богато, силно и меко, виното проми устата и езика ѝ като балсам, после потече като благослов в гърлото ѝ. Сгря я като да беше глътнала запалена свещ. Вкусът му не сладнееше, ала беше невероятно богат.