Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
— Виж Рагнар.
Холмберг посочи към площада във Велингбю, където снегът затрупваше паветата. Един от алкохолиците седеше неподвижно на пейка, загърнат в голямо палто, и от снега приличаше на нескопосно направен снежен човек. Холмберг въздъхна.
— Трябва да изляза да го нагледам, ако скоро не се размърда. Как си ти?
— Горе-долу.
Стафан беше сложил допълнителна възглавница на стола си, за да притъпи болката в кръста. Предпочиташе да стои прав, а още повече — да се изтегне в леглото, но докладът за събитията от вчера трябваше да се предаде в отдел „Убийства“ преди почивните дни.
Холмберг погледна в бележника си и го почука с химикалката.
— Онези тримата от съблекалнята. Казаха, че убиецът, преди да се залее със солната киселина, извикал „Ели, Ели“, та се чудя…
Сърцето на Стафан подскочи, той се приведе по-близо.
— Така ли е казал?
— Да? Знаеш ли какво…
— Да.
Стафан се облегна рязко назад и болката се заби чак в скалпа му. Хвана се за ръба на бюрото, намести се и прокара ръка по лицето си. Холмберг го гледаше.
— По дяволите, ходи ли на лекар?
— Не, то е само… ще мине. Ели, Ели.
— Име ли е?
Стафан кимна бавно.
— Да… означава… Бог.
— Аха, зовял е Бог. Мислиш ли, че го е чул?
— Кой?
— Бог. Мислиш ли, че го е чул? С оглед на случилото се ми изглежда по-скоро… надали. Но експертът си ти. Та така.
— Това са последните думи, които Христос е промълвил на кръста. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Eli, Eli, lema sabachthani?
Холмберг премигна и погледна в записките си.
— Да, точно така.
— Според Матей и Марк.
Холмберг кимна, засмука химикалката си.
— Ще включим ли това в доклада?
Щом се прибра от училище, Оскар си обу друг панталон и слезе до „будката на любовника“, за да купи вестник. Носеха се слухове, че убиецът бил заловен, и той искаше да узнае всичко. Да си го изреже и запази.
Докато вървеше към будката, изпита някакво странно усещане, нещо не беше както обикновено, не само фактът, че валеше сняг.
Сети се какво е на път за вкъщи с вестника. Не беше нащрек. Просто си вървеше. Беше изминал целия път до будката, без да се озърта за възможни нападатели.
Затича се. Пробяга целия път до дома с вестника в ръка, а снежинките ближеха лицето му. Заключи външната врата на жилището им. Отиде до леглото си, легна по корем, почука по стената. Никакъв отговор. Искаше му се да поговори с Ели, да й разкаже.
Разгърна вестника. Спортната зала във Велингбю. Полицейски коли. Линейка. Опит за убийство. Мъжът бил с наранявания, заради които идентификацията е невъзможна. Снимка на болницата в Дандерюд, където бил закаран. Резюме на предишното убийство. Никакви коментари.
Нататък — подводницата, подводницата, подводницата. Засилена бойна готовност.
На вратата се звънна.
Оскар скочи от леглото, втурна се в коридора.
Ели, Ели, Ели.
Сложи ръка на бравата и се спря. Ами ако е Йони с онези? Не, те никога не биха дошли ей тъй на в дома му. Отвори вратата. Отвън стоеше Юхан.
— Привет.
— А… привет.
— Хайде да излезем някъде.
— Добре… къде?
— Не знам. Някъде.
— Окей.
Оскар си сложи якето и обувките, а Юхан го изчака на стълбището.
— Йони беше бесен. Там, по физическо.
— Той ми е взел панталона, нали?
— Да. Но знам къде е.
— Къде е?
— Отзад. При басейна. Ще ти покажа.
Оскар си помисли, че в такъв случай Юхан би могъл да му донесе панталона, но не каза нищо. Разбира се, неговата добронамереност не стигаше чак дотам. Оскар кимна:
— Добре.
Отидоха до закрития басейн и прибраха панталона, хвърлен в храсталака. После се разходиха наоколо. Правиха снежни топки и се целеха в дърветата. В един контейнер намериха кабел, който ставаше за прашки, ако се нареже на парчета. Говориха за убиеца, за подводницата и за Йони, Мике и Томас, които Юхан смяташе за тъпаци.