Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
— Хайде на коня!
— Не става.
— Трябва да се лъзнеш.
— К’во?
— Лъзнеш. Плъзнеш. Нагоре и скок!
Стафе се хвана за коня, повдигна се и се свлече от другата страна като плужек. Учителят махна с ръка и Оскар се затича.
След първите няколко крачки взе решение.
Ще опита.
Веднъж учителят му каза да не се страхува от коня, това беше ключът. Обикновено той не отскачаше както трябва, боеше се да не загуби равновесие или да не се удари. Сега обаче ще направи всичко възможно, ще си представи, че го умее. Учителят гледаше, Оскар се беше засилил към трамплина.
Почти не мислеше за отскока, беше се концентрирал изцяло върху полета над коня. За първи път заби крака в трамплина с пълна скорост, без да се спре, и тялото му полетя от само себе си, ръцете му се изпънаха, за да се опрат и да го прехвърлят напред. Прелетя над коня с такава скорост, че загуби равновесие и се прекатури от другата страна. Но беше прескочил!
Обърна се и погледна учителя, който не че се усмихна, но кимна окуражително.
— Добре, Оскар. Но трябва да запазиш равновесие.
Учителят изсвири и им даде няколко минути почивка, преди да повторят упражненията. Този път Оскар успя да прескочи коня и да запази равновесие при приземяването.
Учителят изсвири за край на часа и влезе в стаята си, а учениците подредиха уредите. Оскар изтика коня в помощното помещение, потупа го като добър жребец, който най-сетне се е оставил да бъде опитомен. След като го закара до мястото му, тръгна към съблекалнята. Искаше да говори с учителя.
Но още преди да стигне дотам, някой го спря. Въже за скачане прелетя над главата му и го преряза през корема. Някой го беше хванал. Зад себе си чу гласа на Йони:
— Дий, Прасчо!
Обърна се, въжето се плъзна и го обхвана през кръста. Пред него стоеше Йони, хванал дръжките на въжето. Подрусна ги, изцъка с език, сякаш подкарваше кон.
— Дий, дий!
Оскар сграбчи въжето с двете ръце и изтръгна дръжките от Йони. Въжето падна на пода зад него. Йони го посочи.
— А сега го вдигни!
Оскар хвана въжето през средата, завъртя го над главата си, така че дръжките затракаха една в друга, извика: „Хващай!“ — и го пусна. Йони инстинктивно закри лицето си с ръце. Въжето прелетя над главата му и се удари в шведската стена отзад.
Оскар излезе от салона и хукна надолу по стълбите. Сърцето му думкаше в ушите. Това е началото. Прескачаше по три стъпала наведнъж, приземи се на площадката, прекоси съблекалнята и влезе в стаята на учителя.
Той седеше все още в спортния си екип и говореше по телефона на някакъв чужд език, сигурно испански. Единствената дума, която Оскар успя да разбере, беше „perro“ — знаеше, че означава „куче“. Учителят му даде знак да седне на другия стол. Продължи да говори, още „perro“, а Оскар чу как Йони влезе в съблекалнята и заобяснява на висок глас нещо на останалите.
Съблекалнята вече беше опразнена, когато след малко учителят приключи с кучето си. Обърна се към Оскар.
— Е, Оскар. Кажи?
— Ами, исках да питам… тези тренировки в четвъртък.
— Да?
— Може ли и аз да идвам?
— Говориш за щангите — за тренировките в закрития басейн?
— Да, точно. Може ли да се запиша, или…
— Няма нужда да се записваш. Просто ела. Четвъртък в седем час. Искаш да започнеш?
— Да, аз… да.
— Това е добре. Тренираш. После ти можеш висилка… петдесет пъти!
Учителят показа набиранията с ръце във въздуха. Оскар поклати глава.
— Не. Но… да, ще дойда.
— Тогава видим се в четвъртък. Хубаво.
Оскар кимна. Мислеше да си ходи, после каза:
— Какво му е на кучето?
— Кучето?
— Да, чух ви да казвате „perro“. Не значи ли „куче“?
Учителят се замисли за миг.
— Ах! Не „perro“. Pero. Означава „но“. Например „но аз не“. Става pero yo no. Разбираш ли? Смяташ да започнеш и курс испански?
Оскар се усмихна и поклати глава. Обясни, че щангите му стигат.
Съблекалнята беше празна, само дрехите на Оскар бяха останали. Той събу шортите и се вцепени. Панталона му го нямаше. Разбира се. Как не се сети. Претърси съблекалнята, тоалетната. Никакъв панталон.
Студът го щипеше по краката, докато се прибираше по шорти. По време на часа по физическо беше завалял сняг. Снежинките падаха по голите му крака и се стопяваха. Като влезе в двора, спря под прозореца на Ели. Щората спусната. Никакво движение. Големите снежинки галеха вдигнатото му нагоре лице. Хвана няколко с език. Вкусни бяха.