Покани ме да вляза

Виргиния разбърква леко своя „Сан Франциско“ и облизва бъркалката с фигурката на Джони Уокър в горния край.

Кой е тоя Джони Уокър? Къде отива?

Почуква с бъркалката по чашата и Морган вдига очи.

— Реч ли ще държиш?

— Все някой трябва да го направи.

Бяха й разказали. Всичко, което Йоста беше споделил за Йоке, моста, детето. След това потънаха в мълчание. Виргиния подрънкваше с леда в чашата си, загледана как приглушената светлина от тавана се отразява в полуразтопените кубчета.

— Само едно не разбирам. Ако е станало така, както казва Йоста. Къде е той? Йоке, искам да кажа.

Карлсон грейна, сякаш само това чакаше.

— Ето това исках да питам. Къде е трупът? Ако ще…

Морган го заплаши с пръст.

— Няма да наричаш Йоке „трупа“.

— Ами как тогава? Починалия?

— Няма да го наричаш по никакъв начин, докато не разберем какво е станало.

— Нали точно това се опитвам да кажа. Докато не разполагаме с т… докато не го… намерят, ние не можем…

— Кои да го намерят?

— Ти как мислиш? Хеликоптерното поделение от Беря? Полицията, естествено.

Лари потърка око и то леко изклопа.

— Това е проблем. Докато не го намерят, никой не го е грижа, а като не ги е грижа, няма да предприемат издирване.

Виргиния поклати глава.

— Наистина трябва да отидете в полицията и да им разкажете всичко.

— Така ли, и какво според теб трябва да им кажем? — изкиска се Морган. — Ей, зарежете цялата простотия с убиеца на деца, подводницата и всичко останало, защото сме компания весели алкохолици и един от другарите ни по чашка изчезна. А друг пияница тук ни разказа, че една вечер, като бил яко поркан, видял… така ли?

— Но нали Йоста е видял, нали тъкмо той…

— Да, да. Разбира се. Той е такава откачалка. Само да мерне униформа и припада, готов за Бекис7. Ще се сдуха. Разпити, мизерии — Морган сви рамене. — Отиде.

— Ще оставите нещата просто така?

— Да, к’во, по дяволите, да направим?

Лаке, който по време на разговора беше успял да излочи бирата си, смотолеви нещо толкова тихо, че никой не го разбра. Виргиния се наведе към него и положи глава на рамото му.

— Какво каза?

Той се загледа в мъгливия пейзаж с туш върху подложката си и прошепна:

— Нали каза. Че ще го пипнем.

Морган удари по масата с такава сила, че бирите подскочиха, и протегна ръка пред себе си като нокът на хищник.

— Ще го пипнем. Но най-напред ни трябва някаква следа.

Лаке кимна като сомнамбул и се надигна.

— Трябва само…