Око за око

Мая цъкна с език.

— Но балът не е ли утре? Ами ако вече има планове?

Емили сви рамене. Тя беше повече от сигурна, че няма.

— Освен това — продължи Мая, — нали каза, че балът ти излиза твърде скъпо?

— Ами, ъъъ, направиха ме капитан на отбора по плуване. Така че получих безплатни билети.

— Иха — рече Мая след кратка пауза. На Емили й се стори, че може да подуши разочарованието на Мая, сякаш то бе някакъв вид феромон. Тя бе положила толкова усилия да откаже Емили от плуването. — Тогава предполагам, че трябва да те поздравя.

Емили се беше втренчила в червените си кецове.

— Благодаря — отговори тя, въпреки че Мая очевидно не го бе пожелала от сърце. Емили усещаше, че Мая очаква от нея да вдигне очи и да каже:_ Глупаче, просто се шегувам._ Тя почувства прилив на раздразнение. Защо трябваше Мая да прави всичко толкова трудно? Защо просто не могат да бъдат нормални приятелки?

Мая шумно подсмръкна, след това си проправи път през клоните и излезе на двора. Емили я последва, но веднага забеляза, че майка й стои на предната врата. Късо подстриганата коса на госпожа Фийлдс бе намазана с гел и издухана със сешоар, а по лицето й можеше да се прочете: Не са занимавай с мен, защото бързам.

Щом забеляза Мая, лицето й пребледня.

— Емили, време е да тръгваме — излая тя.

— Веднага — изчурулика Емили. Тя изобщо нямаше желание майка й да стане свидетел на това. Обърна се към Мая, която вече бе стигнала до колелото си, облегнато на бордюра.

Тя я погледна втренчено.

— Не можеш да промениш същността си, Емили — каза Мая на висок глас. — Надявам се, че много добре го знаеш.

Емили усети, че Каролин и майка й я гледат.

— Не знам за какво говориш — извика тя също толкова високо.

— Емили, ще закъснееш — предупреди госпожа Фийлдс.

Мая хвърли на Емили един последен поглед и гневно завъртя педалите надолу по улицата. Емили преглътна тежко. В нея бушуваха противоречиви чувства. От една страна тя се ядосваше на Мая за това, че й се опълчи — тук, в нейния двор, пред очите на Каролин и майка й. От друга страна имаше същото усещане както когато бе на седем години и без да иска изпусна балона с форма на Мики Маус, за който толкова настоятелно бе молила родителите си да й купят в Дисни уърлд. Тя го гледаше как отлита в небесата, докато накрая се изгуби от погледа й. Тя бе мислила за него до края на пътуването, докато майка й не каза: Това е просто един балон, скъпа. Освен това ти го остави да отлети!

Тя отиде до волвото и отстъпи предната седалка на Каролин без борба. Докато излизаха от алеята, тя гледаше към Мая, която вече представляваше само една точица в далечината. После си пое дълбоко дъх и сложи ръце на облегалката на предната седалка.

— Мамче, да ти кажа, че смятам да поканя едно момче да ми бъде кавалер на утрешния благотворителен бал.

— Какъв благотворителен бал? — промърмори госпожа Фийлдс, а тонът на гласа й намекваше: В момента изобщо не съм доволна от теб.