Око за око

Хана не можеше да повярва, че той е казал това. Всъщност наистина не му повярва. Може би не бе чула добре. Може би айподът й свиреше твърде силно.

— Мислила ли си за Алисън? — попита баща й.

Хана впери поглед в ръцете си.

— Така ми се струва. Да.

— Направо не мога да повярвам какво й се случи.

Хана отново преглътна. Внезапно усети, че може всеки момент да се разплаче.

— Знам.

Господин Мерин се облегна назад. Диванът издаде странен пърдящ звук. Преди години баща й сигурно щеше да го коментира, но сега предпочете да замълчи.

— Знаеш ли кой е любимият ми спомен с Алисън?

— Кой? — тихо попита Хана. Тя се молеше той да не каже: Онзи път като дойдохте в Апаполис и тя се сближи с Кейт.

— Беше лято. Мисля, че щяхте да бъдете в седми клас. Откарах двете ви с Алисън в Авалон за един ден. Спомняш ли си?

— Смътно — каза Хана. Спомни си, че тогава бе изяла толкова много карамел, че изглеждаше ужасно дебела с бански, а Алисън изглеждаше перфектно с нейния, и един сърфист я покани на купон, но тя го отряза в последната минута.

— Седяхме на брега; през няколко кърпи от нас лежаха момче и момиче. Вие я познавахте от училище — но не беше от вашата компания. На гърба й бе прикрепено някакво приспособление за бутилка вода, от която тя пиеше със сламка. Али говори с брат й, а на нея не обърна никакво внимание.

Внезапно Хана ясно си спомни всичко. Не беше рядкост да се срещат с хора от Роузууд на плажа Джърси — а онова момиче всъщност беше Мона. Момчето бе братовчед й. Али реши, че е сладък, затова одите да си приказва с него. Мона изглеждаше във възторг от това, че Али е толкова близо, но Али само се обърна към нея и каза: „Хей, моето морско свинче пие вода от подобна бутилка.“

— Това ли е любимият ти спомен? — изтърси Хана. Тя се бе насилила да го забрави; беше сигурна, че и Мона е постъпила по същия начин.

— Не съм свършил — рече баща й. — Алисън отиде близо до водата с момчето, а ти остана и заговори момичето, което изглеждаше толкова съкрушено от това, че Алисън си е отишла. Не знам какво й каза, но беше много мила с нея. Страшно се гордеех с теб.

Хана сбърчи нос. Съмняваше се, че е била мила — може би просто не е била откровено злобна. След като Онова с Джена се случи, Хана вече не си падаше толкова по шегите…

— Винаги беше толкова мила с хората — каза баща й.

— Не, не бях — тихо отговори тя.

Спомни си какво казваше за Джена: Татко, няма да повярваш каква е. Кандидатира се за същата роля в мюзикъла, която Али иска, а трябва да я чуеш как пее. Мучи като крава. Или пък: Джена Кавана може да е отговорила вярно на всички въпроси в теста и да е направила дванайсет лицеви опори в салона за президентския тест по фитнес, но тя си остава загубенячка.