Великата китайска зоологическа градина
- Автор: Рейли Мэтью
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555311
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Великата китайска зоологическа градина». Краткое содержание книги:
Тайна, пазена от китайското правителство четири десетилетия.
Открит е вид, в чието съществуване никой не е вярвал. Вид, който ще изуми света.
Сега китайците са готови да покажат невероятното си откритие в най-грандиозната зоологическа градина, съществувала някога.
– Не, не е честно – промърмори тя. – Не е честно мамка му...
И тогава я видя.
Малка пластмасова бутилка върху купчината боклук, която като по чудо не беше смачкана от пресата. Бутилка разтворител на терпентинова основа.
Капакът се беше спуснал наполовина, отворът бе само около метър и двайсет и продължаваше да намалява.
Си Джей грабна бутилката, махна капачката ѝ и я хвърли към дракона.
Терпентинът се плисна по муцуната на Усмивката и попадна в очите му.
Той изпищя.
Си Джей се хвърли приведена напред покрай заслепения дракон и се шмугна по корем под бавно спускащия се капак.
Отново се озова в изкуствената светлина на тунела, в задната част на контейнера, точно когато дебелият капак се затвори с тътен и писъците на дракона станаха приглушени.
– Си Джей! – извика Хамиш в слушалката. – Още ли си в контейнера?!
– Не – отвърна тя. – Там си имаме драконче. Смажи го това копеле!
– Готово!
След секунда капакът се плъзна бавно напред и започна мощното движение, предназначено да пресова натоварения боклук в предната стена на контейнера
Крясъците на дракона се превърнаха в пронизителни отчаяни писъци.
Писъците достигнаха кресчендо, когато пресата го смачка. Си Джей чу ужасното хрущене, когато Усмивката бе смазан от стоманената плоча, и въздъхна с облекчение.
27.
Беше време да се добере до кабината при останалите. Но след преживяното на стъпалото на камиона имаше само един път, по който искаше да мине – отгоре.
– Хамиш, идвам по покрива! – каза тя в микрофона.
– Разбрано. Всеки момент ще излезем от тунела. Нататък има още един. Шан казва, че в него има разклонение, което води към Центъра за гнездене. И че ако се доберем: до него, всичко ще е наред.
Без да губи време, Си Джей излезе навън и се надигна, за да види покрива на боклукчийския камион.
На него нямаше дракони. Беше равен и пуст. Таванът на тунела се носеше отгоре.
Си Джей се покатери на покрива, легна по корем и запълзя напред. Стоманата беше оребрена, което ѝ позволяваше да се захване стабилно.
Изведнъж със силно свистене камионът се озова на ярката слънчева светлина – и Си Джей погледна нагоре навреме, за да види как Червеното лице се спуска към нея като пикиращ бомбардировач и пуска един хечбек!
Колата полетя надолу. Си Джей се метна напред миг преди хечбекът да се стовари върху покрива на боклукчийския камион, да отскочи от него и да се блъсне с ужасна сила в отвесната скала от другата страна на околовръстния път,
Си Джей погледна напред – вторият тунел, за който бе споменал Хамиш, все още беше на петстотин метра от тях.
– Хамиш! Вкарай ни в тунела, преди да са ме направили на палачинка!
Си Джей се взираше в тунела, когато най-неочаквано до нея се появи отвратителната глава на Стопеното лице. Драконът още беше на камиона, крепеше се на лявата му страна.
Стопеното лице се надигна, готов за атака, с убийствен поглед.
– Си Джей, дръж се! – извика гласът на Хамиш в слушалките.
Камионът рязко зави, за да избегне изпречил му се смачкан хечбек.
Краката на Си Джей, която едва се държеше за покрива, полетяха настрани.
Драконът до нея изобщо не изгуби равновесие,
– Хамиш! Набий спирачките! – извика Си Джей.
Хамиш наби спирачките с всички сили.
Камионът поднесе.
Си Джей успя да се вкопчи в някаква подпора, когато инерцията от внезапното спиране я запрати напред.
Стопеното лице не беше такъв късметлия.
Беше запратен напред и се запремята по пътя.
Хамиш видя как черно-червеното туловище се откъсна от камиона и падна на пътя пред него. И натисна газта до дупка.
Тежкият камион отново се понесе напред, гумите му запушиха.
Стопеното лице, ожулен и разранен от Тежкото падане, вдигна глава и видя как фаровете на камиона се носят към него. Успя да отскочи в последния момент; бронята на камиона закачи крилото му и Стопеното лице се стовари на земята, здравата очукан, но жив.
Най-сетне свободен от дракони, камионът влетя в следващия тунел.
На стотина метра от входа на тунела камионът наби спирачки пред някаква порта във външната стена.
Черните ѝ метални решетки бяха по-дебели и яки от всички, които бяха видели досега – ако подобно нещо беше възможно.
Си Джей скочи от покрива и се присъедини към Хамиш, Джонсън, Сайм и Шан.
Хамиш я огледа и попита:
– Наред ли си?
– Нямах време да проверя – отвърна Си Джей, – Но мисля, че да.