Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Видях Го с ей тия две очи! — извика Джоу. — Дървенякът ме разпори като риба, чух Дарси да казва, че нищо не могат да направят! Обаче дойде Защитения и размаха ръце и вече и белег почти не ми остана!
— Слизай от сцената, Джо Кътър! — извика някой. — Може да си палячо, но не си жонгльор! Върви си разправяй глупостите другаде!
— Кълна се в слънцето! — извика отново Джоу и вдигна разкъсания си окървавен елек, под него — избледнелите му белези. Когато и това не успя да убеди тълпата, той посочи един от мъжете в нея.
— Евин Кътър, и ти видя!
Всички обърнаха погледи към Евин, но хрътката му настръхна и не позволи на никой да се приближи.
— Не видях никакви чудодейни лечения — рече той след миг. — Не и с ей тия две очи. Но да. Избавителя се завърна.
Арлен простена и обори лице в шепа, а тълпата се обърна отново към Джо с подновен интерес.
— Така, така! — извика той. — Истинският Избавител се върна, да върне господарката Лийша у дома и да надвие оня ми ти пустинен плъх!
Тълпата изрева одобрително.
— Тъп като купчина камъни, но не греши изцяло — измърмори Арлен.
Точно тогава Джоу вдигна глава и забеляза Арлен и Рена в края на тълпата.
— Ето Го! Избавителя!
Арлен сложи ръце на хълбоците, когато цялото множество рязко се извърна към него, и изгледа Джоу като куче, което се е изходило насред къщата.
Ненадейно тълпата се устреми към него — всички се пресягаха да го докоснат, дърпаха дрехите му. Стотици викаха, стотици ги притискаха.
— Избавителя!
— Благословен да си!
— Благослови ме!
— Искам…!
— Трябва…!
Рена се мъчеше насред купа тела и дори новооткритата ѝ сила не бе достатъчно, за да устои на наплива.
— Назад! — крещеше тя, но никой не чуваше и кръвта ѝ кипна за пореден път, пред взора ѝ почервеня и тя посегна към ножа си.
В този миг тя зърна летящата към главата на Арлен бутилка, но нямаше как да я спре.
Нямаше за какво да се тревожи. Ръката му се стрелна мълниеносно и я сграбчи. Всички ахнаха като един и по пътя на бутилката в тълпата се отвори пролука — хората запристъпваха назад и разкриха групичка от трима мъже, които гледаха Арлен кръвнишки. Дрехите им бяха скърпени криво-ляво и износени, лицата им изпити, крайниците — мършави. Рена познаваше пияници, когато ги видеше, и знаеше какви гадости могат да натворят. Дланта ѝ отново докосна дръжката на ножа.
— Избавител! — рече един от мъжете и плю на земята. — Ако си тоя Избавител, за когото говорят всички, къде беше, когато красианците взеха дъщеря ми?!
— И сина ми! — извика вторият.
— И чифлика ми! — додаде третият.
— Я покажи малко уважение, бе! — изръмжа Линдър Кътър и удари предводителя им в лицето. Онзи се строполи тежко, а другите двама се хвърлиха срещу огромния, ако и едва петнайсетгодишен младеж. Тримата се сборичкаха, а двамата немощни нападатели ритаха във въздуха, докато се мъчеха да съборят Линдър. Удареният тръскаше глава и се опитваше да се изправи. Очите му бяха стръвни.
— Хей, добре питат! — провикна се друг в тълпата и го споходи недоволно съгласие. Петима-шестима от Кътърови се бяха втурнали към суматохата.
Арлен прекоси разстоянието нечовешки бързо.
— Достатъчно! — Вдигна двамата нападатели на Линдър за яките и ги раздруса като непослушни деца. Линдър се усмихна самодоволно, докато Арлен не се обърна към него. — Следващия път, когато удариш някого заради мен, ще ти спукам главата.
Линдър отведнъж изглеждаше на възрастта си и поруменя.
Арлен остави двамата на земята достатъчно внимателно, за да останат на крака, и се пресегна към падналия, като му помогна да се изправи. Когато продума, звучеше спокоен, но гласът му се чуваше също толкова ясно, колкото докато Джо викаше през фунията.
— Знам, че те боли, друже, и съжалявам за дъщеря ти, но не ѝ помагаш, като хвърляш бутилки и вършиш глупости. Не на мен трябва да се сърдиш. Никога не съм се правил на Избавителя. Може да съм целият изрисуван, но съм точно като вас.
— Но… ти избави Хралупата — рече мъжът почти умолително.
Арлен поклати глава и огледа тълпата. Всички мълчаха и чакаха отговора му.
— Не съм избавил нищо. Хората от Хралупата го сториха, кървяха ето тук, на паветата под нас. Да, намесвах се в крайна нужда, но така бяха и Лийша Пейпър, и Роджър Ин. И Линдър, и Евин Кътър, и още поне стотина души. Дори Джо, макар че си е наумил да говори глупости.
Джо слезе от сцената смутено.