В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
— Ама не ме прекъсвайте! И тъй, фантомът може да се разложи… — Селиверстов хвърли боязлив поглед към Юсупов — на цветовете на дъгата: червено, оранжево, жълто, зелено, небесносиньо, синьо и виолетово, които се отличават по дължината на вълната си. Червеното е с най-дълга вълна, а виолетовото — с най-къса. Най-важното се състои обаче в…
— В кое?
— В това, че разложеният на отделни цветове фантом при определени условия може да създаде материя съгласно принципа за преминаване на живата енергия в жива материя.
— А кой го е доказал? — скептично попита Юсупов.
— Не помня кой. Но съм го чел някъде. Някакъв знаменит физик беше. Та онази част от фантома, която се характеризира с червения спектър, е способна да изгражда най-грубите живи тъкани, а виолетовата — най-нежните.
— Като тебе ли? — нелепо се пошегува Юсупов.
— Ето защо — невъзмутимо продължи Селиверстов — цветовете имат съзидателен характер. И там, където има цветове, има живот. А където няма — няма и живот… или има нищо. Нищото не е просто смърт. То е духовна смърт. И какъв извод можем да си направим?
— Какъв?
— Ами че северната страна на Кайлас ненапразно е наречена черна. Тя олицетворява нищото, тоест страховитата духовна смърт. Йогите, които притежават фино-енергийно зрение, го знаят.
— Ами… — проточи глас Юсупов, иронично присвил очи.
— Какво „ами“? Да бяхте носили по-рядко черната риза с женски бродерии — рязко подхвърли Селиверстов.
— А ти — небесносинята — отвърна му Юсупов.
Обърнали си гръб, двамата приятели се загледаха в различни посоки.
Разбирах, че щом ламите и йогите са нарекли тази страна на Кайлас черната, тук очевидно се таеше нещо загадъчно и страшно. Кетсун Зангпо ми беше разказал легендата за борбата между Миларепа-йога и Бонпо-йога, когато Миларепа-йога хвърлил от върха Бонпо-йога и така привлякъл божието възмездие — демоничните сили. После северната страна на Кайлас почерняла.
Повдигнах глава и погледнах към нея. Тя искреше с белотата на снега и изобщо не изглеждаше черна. Помолих Сергей да ми позира и заснех заедно с него черната страна на Кайлас, след което започнах да я скицирам.
Личеше, че северната страна е сипей или може би много стръмен склон под ъгъл около 80–85 градуса, изпъстрен с едва видими триъгълници. Имаше формата на широка чаша. Успях дори да измеря с компас кривината й — беше горе-долу 30 градуса. Вгледах се във върха на Кайлас, покрит със снежна шапка. Подозирах, че под нея има равна площадка. Натрапчивите, но същевременно хаотични мисли бродеха из главата ми, сякаш подчертаваха значимостта на тази площадка, с която завършваше Кайлас.
По онова време все още не знаех, че след експедицията ще направим подробни и трудоемки разчети, които ще ни подтикнат към извода за съществуването на тази квадратна площадка. Анализирането й от гледна точка на различните древни митологии ни даде възможност да възстановим приказната, но напълно възможна (кой знае!?) история за оцеляването на човечеството от световните катаклизми.
Тогава и представа си нямах, че искрящият пред мен Кайлас е бил изграден в системата на легендарните пет елемента като петият елемент, тоест като… човека. Но за това… моля да ми простите, скъпи читатели, че отново ще се наложи за кой ли път да го повторя, ще прочетете в следващия том. Надявам се да го напиша, за да направя равносметката на всички данни, свързани с Града на боговете.
Вечерният хлад премина в сковаващ тибетски студ. Зъзнех. Колко малко знаех тогава! Все още само разсъждавах, че демоничните или черни сили от северната страна на Кайлас ненапразно са тук. В нашия триизмерен свят понятието прогрес е заложено като борба между добрите и тъмните сили, като последните дори са своеобразен стимулатор. Прехвърлих в главата си различни случаи от научната си кариера и внезапно осъзнах, че без своите научни опоненти, завистници и зложелатели сигурно щях да се успокоя и да си въобразя, че съм гениален и велик.
Благодаря ви, мои завистници и зложелатели! Чудесно е, че ви има! Вие мъкнете на гърба си тежестта на вътрешното негодувание, породено от вашата научна непълноценност. Тежко страдате от успехите на омразния ви учен. Не спите, измисляйки за него смъртни наказания. И всичко това заради общочовешкия прогрес! Само за да изпълните предсказаната ви от кармата функция — да бъдете стимулатор за някого, когото Бог е дарил със способността да твори.
Скъпи завистници, за мен вие сте еталон какъв не бива да бъде човек. Но такава е вашата карма — някога, в някой друг живот толкова сте се омърсили, че Бог ви е приготвил сурово наказание в следващото прераждане — да се измъчвате цял живот от своята безполезност. Но вас също умно и хитро ви използват в името на прогреса. Благодаря ви, скъпи завистници! И вашата не е лека в нашия тленен триизмерен свят.