Престол и щурм
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #2
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престол и щурм». Краткое содержание книги:
Блъснах чинията настрани.
– И сега чии пръсти ме съветваш да отрежа?
– Казвам само, че ако искаш да си командир, трябва да започнеш да разсъждаваш и да се държиш като водач.
– Това съм го чувала и преди – от Тъмнейший и неговите съмишленици.
Бъди жестока. Бъди брутална. Така занапред ще спасиш много повече хора.
– Според теб приличам ли на Тъмнейший?
Погледнах го изпитателно – златиста коса, безупречна униформа и тези твърде умни лешникови очи.
– Не – отвърнах, – не мисля, че си приличате. – После станах, за да отида при Мал. – Но и друг път съм допускала грешки.
ПЪТУВАНЕТО КЪМ ОС ОЛТА не приличаше на строен военен марш, а на турне на циркова трупа. Спирахме във всеки град покрай Вий, по училища и земеделски стопанства, църкви и мандри. Поздравявахме местните големци и посещавахме болничните отделения. Вечеряхме с ветерани от войната и аплодирахме изпълненията на девичи хорове.
Нямаше как да не забележа, че по селата живеят или много млади, или прекалено възрастни хора. Всички останали бяха привикани да служат в царската армия и да се бият в нескончаемите войни. Гробищата не отстъпваха по площ и численост на градовете.
Николай раздаваше щедро златни монети и торби захар. Здрависваше се с търговците и позволяваше на сбръчкани матрони да го целуват по бузите, а те му викаха на галено Сабачка. Умееше да омагьоса всеки, озовал се на две стъпки от него. Никога не изглеждаше уморен или оклюмал. Независимо по колко километра на ден изминавахме и с колко души се бяхме срещнали, той винаги беше готов за още.
Изглежда, винаги успяваше да предусети точно какво очакват хората от него – кога да бъде веселото момче, кога да се превърне в знатния царски син, кога – в изнурен солдат. Предполагах, че това е резултат от царствения му произход и дворцовото възпитание, но въпреки това ме изнервяше да го гледам такъв.
По време на пътуването си дадох сметка, че съвсем не на шега беше говорил за зрелището, което хората очакват от нас. Винаги гледаше така да изчисли пристигането ни, че да се явим на зазоряване или по залез; през останалото време на деня спираше процесията в дълбоката сянка на местната църква или на площада. И всичко това – само за да блесне още по-ярко дарбата на Призоваващата слънцето.
Видеше ли ме да подбелвам очи на тия негови шмекерии, само смигваше и казваше:
– Всички те мислят за мъртва, хубавице. Ето защо е важно да те представим в най-добрата светлина.
Така че аз продължавах да играя отредената ми роля и да се придържам към своята част от уговорката ни. Усмихвах се пленително и призовавах светлината, която заблестяваше по върховете на покривите, играеше по островърхите камбанарии и къпеше в топлина лицата на благоговеещите хора. Те плачеха. Майките поднасяха своите деца да ги целуна, а старците свеждаха глава над ръката ми с мокри от сълзите страни. Чувствах се като пълна измамница. Казах го на Николай.
– Какво повече искаш? – попита той, искрено озадачен. – Нали хората те обичат?
– По-скоро обичат завоювания от теб трофей – измърморих, докато напускахме поредния град.
– Ти някога печелила ли си награда?
– Това никак не е смешно – яростно изсъсках. – Ти видя на какво е способен
Тъмнейший. Тези хора ще пратят синовете и дъщерите си да се сражават срещу ничевие, а аз ще съм безсилна да ги спася. Ти само подхранваш у тях празни илюзии.
– Затова пък ти им носиш надежда. А това е много по-добре от нищо.
– Говориш като човек, който през живота си никога нищо не е имал – сопнах се и препуснах напред.
ЛЯТОТО В РАВКА беше в разгара си; полята се покриха с плътен слой зеленина и злато, а въздухът стана мек и натежа от гъстия аромат на съхнещо на слънцето сено. Въпреки недоволството на Николай, отказах да се възползвам от удобствата на каретата. Задникът ми се натърти и бедрата ме боляха всяка вечер, когато слизах от седлото, но язденето беше за мен свеж въздух и възможност всеки ден да срещам Мал. Той продължаваше да е все така оскъден на думи, но май лека-полека взе да омеква.
Николай разказа тук-там как Тъмнейший се опитал да убие Мал в Долината. Това веднага спечели доверието на солдатите към Мал и дори го превърна в нещо като знаменитост. Той от време на време патрулираше с останалите следотърсачи и учеше Толя как да ловува, макар едрата фигура на младия Гриша да не беше създадена за незабележимо прокрадване и тихо дебнене из горите.
На излизане от Сала минавахме през горичка с бели брястове, когато Мал внезапно се прокашля.