Престол и щурм
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #2
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престол и щурм». Краткое содержание книги:
Николай явно имаше съгледвачи навсякъде. Запитах се дали знае що за човек е баща му всъщност. – Пък и се съмнявам, че е използвала отрова.
– Все пак му е направила нещо. Нито един от докторите не намери лек, а майка ми няма да допусне Лечител от Корпоралки да припари до него. – След миг продължи. – Това обаче беше умен ход, наистина.
Веждите ми хвръкнаха към челото.
– Говориш за опита да убият баща ти ли?
– Тъмнейший лесно е можел да убие баща ми, но така е рискувал да предизвика бунт сред селячеството и в редиците на Първа армия. Докато царят е бил жив и държан в изолация, никой нямало да заподозре какво точно става. Аппарат е играел ролята на доверен съветник и се е разпореждал. Василий пък както обикновено се е пилеел по коне и блудници.
– Николай замълча и зарея поглед през прозореца, прокарвайки пръст по позлатената му рамка. – Аз бях в открито море. Научих новините чак седмици след като всичко беше приключило.
Изчаквах мълчаливо, защото не знаех дали е уместно да говоря точно сега.
Очите му бяха втренчени в пробягващите покрай нас гледки, но погледът му беше отсъстващ.
– Когато плъзнала новината за касапницата в Новокрибирск и изчезването на Тъмнейший, в палата настанал същински ад. Неколцина царски министри и дворцовата охрана успели да проникнат във Великия дворец и настояли да видят царя. И знаеш ли какво заварили? Майка ми скрита разтреперана в салона си, стиснала онова малко сумтящо куче, а царят на Равка, Александър III, съвсем сам в покоите си, едва дишащ, проснат в собствените си мръсотии.
Аз допуснах това да се случи.
– Не си могъл да знаеш какво планира Тъмнейший, Николай. Никой не подозираше за това.
Той, изглежда, не ме чу.
– Гриша и опричниците, които дотогава държали в подчинение двореца според заповедите на Тъмнейший, били заловени във външния град при опит за бягство. Екзекутирали ги на място.
Опитах се да овладея треперенето си.
– А какво е станало с Аппарат?
Свещеникът участваше в заговора на Тъмнейший и нищо чудно още да беше в съюз с него. Но той се опита да ме предупреди малко преди опита за преврат, затова си мислех, че играе някаква много по-сложна игра.
– Успял да избяга. Никой не знае как. – Гласът на Николай стана твърд. – Той обаче ще отговаря за делата си, когато му дойде времето.
Отново зърнах как се повдига завесата на неговите лустросани дворцови маниери, а отдолу се открива едно безмилостно лице.
Дали това беше истинският Николай Ланцов? Или само поредната маска?
– Оставил си Женя да избяга – казах.
– Тя е само пешка. Ти беше истинската награда. Не исках да си отвличам вниманието. – Той се ухили и мрачното му настроение се разсея, сякаш никога не е било. – Освен това – намигна ми, – беше прекалено красива за акулите.
ПЪТУВАНЕТО С КАРЕТАТА ме изнервяше, едва понасях бавния ход, наложен от Николай, и вече нямах търпение да стигнем Малкия дворец. Но си давах сметка, че протакането позволява да ме подготви за пристигането ни в Ос Олта. Той поемаше огромен риск като ми предоставяше Втора армия, но пък иначе беше неизчерпаем източник на мъдрости, които държеше непременно да сподели с мен. Това направо ме съсипваше, но не можех да си позволя да пренебрегна съветите му. Чувствах се като навремето в библиотеката на Малкия дворец, когато тъпчех главата си с гришанска теория.
Колкото по-малко говориш, толкова повече ще тежи думата ти.
Не влизай в пререкания. Не се унижавай да отричаш. Посрещай оскърбленията с усмивка.
– Но ти не си се усмихвал на фйерданския капитан, нали? – отбелязах.
– Онова не беше обида, а предизвикателство – отвърна Николай. – Схващаш разликата.
Слабостта е маска. Слагай я, когато имаш нужда да се почувстваш човешко същество, но не я носи никога, когато наистина се чувстваш слаба.
Не искай тухли, когато може да градиш с камък. Използвай всичко и всекиго, който ти се изпречи.
Да си предводител означава, че винаги някой те наблюдава. Накарай ги да изпълняват дребните ти нареждания и те ще се научат да се подчиняват и на важните заповеди.
Не е проблем да пренебрегнеш очакванията спрямо теб, но не допускай да ги разочароваш.
– И как очакваш да запомня всичко това? – попитах ядосано.
– Не е необходимо непрекъснато да размишляваш върху него, просто го спазвай.
– Много ти е лесно да го кажеш. Теб те учат на това още от раждането.