Вестители

— Какво сте направили? — попита ни.

Зоя завъртя очи, а Майкъл се надигна.

— Просто едно недоразумение — отвърна той.

— Недоразумение? — изгледах го ядно. — Следващия път като решите да си врете носа, където не ви е работа, се уточнете предварително със Зоя, за да не стават „недоразумения“ — троснах се. — Трябвам ли Ви за нещо? — обърнах се към Новаковска.

Тя ме погледна за миг, след това посочи към вратата и аз излязох. Романова ме последва и тръгна след мен.

— За какво беше всичко това? — попита ме настоятелно.

Явно нямаше да се измъкна толкова лесно.

— Бях замесена в дискусия, в която не исках да участвам — отвърнах и продължих да се изкачвам по стълбите към стаята си.

— Ще уточниш ли за какво говориш или трябва да се върна при Александра Новаковска и да я попитам сама?

Спрях се на едно от стъпалата и я изгледах. Изражението ѝ беше твърдо и решително. Всички ли подражаваха на Игор или просто им беше национална черта?

— Имаше отворена дискусия за изживяването на смъртта на Вестител. Новаковска обясняваше, че е почти невъзможно да ни се случи, докато сме толкова млади, защото все още не сме развили способностите си достатъчно добре, за да се свържем с друг вестител. Каза също, че между двамата вестители трябва да има и изградена някаква връзка, за да се случи. Тогава Майкъл и Зоя споменаха случая с Вера Крамаренко и как аз съм толкова млада и как изобщо не съм знаела коя е и въпреки това съм изживяла смъртта и, И после… После настана суматоха. Другите вестители бяха и изненадани и…

— Бих казала по-скоро, че са били шокирани — прекъсна ме Романова.

Аз кимнах.

— Трябваше да се сетя, че ще се случи така — отвърна подравнено. — Не можеш да спреш любопитството на хората, Ксения. Рано или късно подобни неща се разчуват и няма как да предотвратиш реакциите.

— Нямаха право да ме въвличат в такива разговори. Не искам да разказвам за това, сякаш е нещо невероятно и супер интересно! Беше ужасно и ми се иска никога да бях усетила болката и страха, които изпитах тогава! — отвърнах развълнувано.

Романова ме погледна съчувствено.

— Мога да си представя как си се почувствала.

— Не, не можете. Аз наистина бях там — отвърнах студено.

— Аз също съм преживявала това, Ксения. Тези неща не се забравят.

Разбира се, че можеше да си представи как съм се почувствала. Нали беше една от дванайсетте най-опитни вестители. Ако не беше изживяла нещо подобно, това щеше да значи, че не е толкова всезнаеща и всевиждаща. Погледнах я неловко и отново се заизкачвах по стълбите.

— Ксения — провикна се Наталия от по-долното стъпало, — имаме да обсъждаме много неща. Ела утре след закуска в кабинета ми.