Вестители

Майкъл гледаше право напред към Новаковска, надигнал се на тюла си. Изгледах го шокирано и за първи път ми се прииска да го фрасна право в носа.

— Майкъл! — просъсках тихо, за да не ме чуе никой.

Не ме поглеждаше, наблюдаваше реакцията на Новаковска. Тя остана безмълвна за няколко дълги мига, сякаш се опитваше да се окопити от току-що обявеното на всеослушание разкритие. Забелязах, че всички погледи бяха насочени към Майкъл и мен. Зоя беше отворила очи от изненада, но ми се стори, че интересът ѝ се усилваше с всяка изминала секунда.

— Ксения Петрова е особен случай и не е тема на този разговор — отвърна меко Новаковска, възвърнала способността си да говори.

— Но Ксения е пример за това, че млад вестител може да изживее смъртта на друг вестител. При това тя дори не е знаела какво се случва — настоя той.

Изглеждаше спокоен и не усетих враждебност в гласа му. За разлика от него обаче, аз бях готова да го свлека от стола и да му покажа точно колко враждебна бях станала.

— Освен това Ксения не е била свързана на каквото и да е ниво с жената, чиято смърт е изживяла — обади се ентусиазирано Зоя.

Обърнах се към нея, дори по-шокирана от преди малко. И тя ли си просеше боя? Шепотът се усили. Новаковска потърка нервно ръце и се приближи малко по-напред.

— Това е нещо, с което не сте запознати. Не може да твърдите подобни неща без да знаете за какво говорите — гласът ѝ бе станал решителен и по-настоятелен. — Освен това няма как да знаете кой вестител с кого е свързан. Несериозно е да го казвате.

— Нека Ксения сама да каже какво се е случило. Тя поне със сигурност знае за какво говори — отвърна Майкъл и ме погледна.

В мига, в който видя изражението ми, неговото замръзна и се размърда неспокойно на стола. Новаковска ме погледна предупредително и въпреки това чертите на лицето ѝ останаха меки. Вероятно би изглеждала все така миловидна, дори да държеше секира в ръка. Всички присъстващи се обърнаха към мен и се почувствах като в капан. Изобщо нямах намерение да споделям личните си преживявания с тези непознати, дори да бяха най-вълнуващото нещо за последните деветнайсет години от живота ми, колкото всъщност беше дълъг целият ми живот…

— Ксения може да разговаря с нас, но дискусията няма да бъде на отворени врата — отсече Новаковска.

— Не можете умишлено да криете информация от нас, която би ни помогнала да разберем по-добре силите си — заинати се момчето от първите редове.

Какъв зубрач!

— Не може да принудите когото и да било да разказва лични неща, независимо от каква полза биха били за вас! — изнерви се Новаковска.