Вестители

— Ксения, това се отнасяше и за теб.

Отново я погледнах, но този път тя изглеждаше непреклонна. Същински Игор в женски образ! Върнах се като градоносен облак и подминах безцеремонно Зоя, която се опита да ме дръпне настрани. Майкъл измърмори нещо в опит да ме умилостиви, но дори не чух какво каза. Тримата заедно с Новаковска се отправихме към другата врата в посока, противоположна на изхода към коридора, и влязохме в кабинета ѝ. Беше обзаведен доста семпло и приличаше на офис от голяма корпорация — лаптоп, принтер, шкаф, пълен с папки. Обикновено бюро и въртящ се кожен стол. Имаше доста саксии с цветя, но повечето от тях бяха тръгнали да умират. Явно духовната ѝ извисеност не се отнасяше до всички биологични видове…

— Намерете си къде да седнете — отвърна и прозвуча доста сърдито.

Аз останах права, но Майкъл ми придърпа един стол, на който ме побутна да седна. Отправих му предупредителен поглед, а той посърна още повече. Зоя беше захапала вътрешната част на бузата си и оглеждаше кабинета разсеяно. Новаковска седна на стола си и ни загледа сериозно. Куклата беше много ядосана.

— Какво си въобразявате, че правите? — запита ги и присви очи.

Те се размърдаха нервно.

— Просто искахме да ни обясните как е възможно Ксения да е преживяла нещо подобно — отвърна Майкъл.

Беше запазил хладнокръвие.

— И как изобщо е възможно да е изживяла смъртта на Пророчицата! — възкликна Зоя.

Вълнението ѝ беше в ярък контраст със спокойствието на Майкъл.

— Това изобщо не ви влиза в работата! — възкликна на свой ред Новаковска. — Дискусиите може да са отворени, но това не значи да въвличате в тях личните преживявания на хората. И със сигурност не означава, че може да си позволявате подобни неандерталски своеволия.

Изказването ѝ донякъде ме развесели.

— Какво му е неандерталското да искаме да научим повече? Ами ако се случи и на нас? Трябва да сме подготвени! — оправда се Зоя.

Новаковска въздъхна уморено.

— Без преструвки, ако обичаш, Зоя. И двете знаем, че любопитството в тази ситуация надделява над жаждата за знание…

Новаковска, потънала в големия стол, беше свалила маската на просветен вестител и сега приличаше повече на нас, отколкото на член на Ордена. На колко ли години беше всъщност? Двайсет и пет? Трийсет?

— И какво лошо има в любопитството? То е почти същото като жаждата за знание — отвърна кисело Зоя.

— От любопитства кошка сдохла…[8] — каза ѝ Новаковска и се подсмихна.

— И пак я спасило! — не се предаде Зоя.

— Вижте какво, нямам намерение да изпадам в обяснения защо не трябва да се държите така, както се държахте преди малко — отвърна Новаковска. — Ако сами не може да го разберете, лошо за вас. Но ако още веднъж всеете такъв смут в някоя от залите, докато водя подобни срещи, ще ви отстраня от моите класове.

Очите на Зоя се ококориха, но замълча. Мисля, че беше прехапала езика си, само и само да не отвърне на предупреждението на Вестителката.