По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Майор Фишър — напевно произнесе икономът, преди да затвори вратата.
— Алекс, радвам се да ви видя отново — каза Вирджиния, докато му наливаше двоен джин с тоник. — Надявам се всичко при вас да върви добре.
— Нагоре-надолу като Тауър Бридж — каза Алекс, докато приемаше питието си. Много добре знаеше, че лейди Вирджиния го кани на гости само когато иска нещо. Не че можеше да се оплаква — не можеше да се каже, че е в цветущо положение, откакто бе изгубил мястото си в борда на "Барингтън".
Вирджиния мина направо по същество.
— Помните ли успешния ни малък удар с Боб Бингам преди две години?
— Бих ли могъл да забравя? — отвърна Алекс и побърза да добави: — Между другото, това е нещо, което винаги ми се иска да повторя.
— Не. Нямам предвид това. Искам обаче да се поровите тук-там. Искам да знам колко струва Бингам. Компанията му. Акциите, имотите, най-вече имотите, както и всички други източници на доходи, които може да има и предпочита данъчните да не знаят за тях. Поровете дълбоко и не спестявайте подробности, колкото и незначителни да изглеждат.
— И…
— Ще ви се плаща по пет паунда на час плюс разходите, както и бонус от двайсет и пет паунда, ако съм доволна от работата ви.
Алекс се усмихна. Досега Вирджиния нито веднъж не беше плащала обещания бонус. А представата ѝ за разходи включваше пътуване в трета класа и без преспиване. Но предвид сегашната ситуация той не беше в състояние да откаже пет паунда на час.
— За кога ще ви трябва докладът ми?
— След десет дни, Алекс. И тогава може би ще имам друга работа за вас, по-близка до дома.
Вирджиния бе планирала посещението на Присила Бингам в Лондон с военна точност. Нищо не бе оставено на случайността.
В понеделник двете бяха откарани до Епсъм, където се присъединиха към лорд Малмсбъри в личната му ложа при финалната линия. На Присила определено ѝ хареса да попадне в кралското крило, където няколко мъже ѝ направиха комплимент за костюма ѝ на Хартнел и шапчицата в стил Джаки Кенеди. От години не беше ставала обект на такова внимание.
Във вторник след лек обяд в "Симпсънс" двете се отбиха на коктейл в Банкетната зала в Уайтхол, след което отидоха на гала вечеря в "Савой" в подкрепа на Червения кръст, на която гостите бяха забавлявани от Мат Монро.
В сряда бе ред на "Куинс Клъб", където гледаха мач по поло между отбора на Уиндзор начело с младия принц на Уелс и гостуващи аржентинци, от които Присила не можеше да откъсне поглед. Вечерта имаха запазени места за новия мюзикъл "Коса", който накара не един или двама от зрителите да повдигнат вежди. В четвъртък (един бог знае как Вирджиния се бе уредила с покани) присъстваха на градинско парти в Бъкингамския дворец, на което Присила беше представена на принцеса Александра. После вечеря у херцог Бриджуотър и най-големия му син Бофи, който не можеше да откъсне поглед от Присила. Наложи се Вирджиния да го предупреди, че малко прекалява, въпреки че именно тя го окуражаваше.
В петък Присила бе така изтощена, че прекара сутринта в леглото и стана навреме за часа си при фризьорката, след което отидоха в Ковънт Гардън да гледат постановка на "Жизел".
В събота сутринта присъстваха на тържественото посрещане на знамето, като наблюдаваха церемонията от Скотиш Офис, гледащ към Конната гвардия. Вечеряха на спокойствие в апартамента на Вирджиния. "Никой в Лондон не би и помислил да излезе в събота вечер — обясни тя. — Улиците са пълни с чужденци и футболни хулигани". Но пък, от друга страна, Вирджиния от самото начало възнамеряваше да използва вечерта, за да посее първото семе на съмнението в ума на приятелката си.
— Каква седмица само — каза Присила, докато сядаха да вечерят. — Колко беше забавно. И само като си помисля, че утре трябва да се връщам в Мейбълторп.
— Не е нужно да се връщаш — каза Вирджиния.
— Но Робърт ме очаква.
— Нима? Кажи ми честно, ще забележи ли ако прекараш още няколко дни в Лондон?
Присила остави ножа и вилицата си и и явно се замисли върху предложението. В действителност Вирджиния не искаше тя да остава в Лондон и един ден повече, тъй като беше уморена и не беше планирала нищо за следващата седмица.
— Замисляла ли си се някога дали да не напуснеш Робърт? — попита тя, докато Мортън отново наливаше вино на Присила.
— Редовно. Но как бих могла да оцелея без него?
— Подозирам, че доста добре. В края на краищата имаш хубав дом в Болтън, да не говорим за…
— Но той не е мой.
— Би могъл да бъде — каза Вирджиния и се приготви за действие.