Аз съм пратеникът

Реферът надува свирката си. Както винаги това е Реджи Ла Мота, известен в града като безнадежден пияница. Наема се да е рефер само защото получава две безплатни бутилки алкохол, за които всички ние се бъркаме. По една на отбор.

- Добре, хайде да ги мачкаме тези - постигаме консенсус ние и тръгваме към игрището.

Аз бързо се насочвам към дървото, където съм оставил Портиер. Той дреме, а едно момченце го гали.

- Ще ми гледаш ли кучето? - питам го.

- Става - отвръща момчето. - Казвам се Джей.

- Той е Портиер.

Изтичвам на игрището и се присъединявам към отбора.

- Слушайте, момчета - започва Реджи, заваляйки думите. Мачът още не е започнал, а реферът вече е пиян. Много е забавно. - Ако ще правите същите простотии като миналата година, тръгвам си и се оправяйте сами!

- Ама няма да си получиш двете бутилки - обажда се някой.

- Ти ще кажеш! - наежва се Реджи. - Без глупости, разбрахте ли?

Всички са разбрали.

- Да, Реджи.

- Прав си, Реджи.

Приближаваме се към другия отбор и си стискаме ръцете. Здрависвам се с моя номер от противниковия отбор. Той се извисява над мен и ме засенчва. Прав съм бил. Мъж е, но досущ прилича на Мими от "Дрю Кери”.

- Късмет - казвам аз.

- Дай ми няколко минути - отговаря гърлено Мими. Повечко грим и ще са едно към едно. - На парчета ще те разкъсам.

Нека играта започне.

Соколите бият от центъра и съвсем скоро се впускам в първата си атака. Спират ме.

Отново атакувам.

Отново ме спират и освен това Мими ми крещи ругатни в ухото, докато притиска главата ми към земята. Ето това е същността на мача.

Тълпата постоянно охка и ахка, реве мръсотии и насърчава своите, докато се налива с бира и вино и нагъва пайове и хот-дог от продавача, който всяка година е тук. Той отваря сергията си на страничната линия и дори има безалкохолни и близалки за децата.

Соколите отбелязват няколко пъти и получават добра преднина.

- Какво става, по дяволите? - пита някой, докато стоим до вратата. Това е големият Мърв. Като капитан чувства, че трябва поне да каже нещо. - Боже, само един от нас се пробва да направи нещо и това е... Ей, как ти беше името?

Учуден съм, защото сочи мен. Слисан, отговарям:

- Ед. Кенеди.

- Само Ед тича с всичка сила и се опитва да вземе топката. Хайде!

Продължавам да тичам.

Мими продължава да ме тероризира и малтретира и се чудя дали има вероятност скоро да остане без дъх. Едва ли някой с тези габарити може още дълго да препуска в такава жега. На земята съм, когато Реджи свири края на полувремето и всички отиват да пият бира. После едва ще намерят душевни сили да се върнат на игрището.

През почивката лежа на сянка близо до Портиер и момченцето. Тогава се появява Одри. Не ме пита нищо за състоянието ми, защото знае, че става дума за още куриерска работа. Това вече е нещо нормално, затова не влизам в подробности.