Аз съм пратеникът

Очевидно сме спечелили мача и в дома на големия Мърв ще има купон по случай победата. Марв ми се обажда вечерта и ми заповядва да отида - всички ме били избрали за най-добрия играч, задето съм разкарал Мими.

- Трябва да дойдеш, Ед.

Отивам.

Отново се отбивам при Одри, но я няма. Предполагам, че е излязла с гаджето си. Почти се отказвам да ходя у Мърв, но все пак се дотътрям дотам и влизам.

Никой не ме познава.

Никой не говори с мен.

Отначало не мога да открия дори Марв, но по-късно той ме намира на верандата.

- Дойде, значи. Как се чувстваш?

Поглеждам приятеля си и казвам:

- По-добре от всякога.

Зад нас се чуват пиянски викове и вой, а в спалнята има хора, които правят това, което се прави там.

Седим и Марв ми описва последните събития от мача. Чуди се къде съм изчезнал, но само му казвам, че ми е станало лошо и не съм могъл да продължа. Говорим надълго и нашироко за удара, с който повалих Мими.

- Беше фантастично - доверява ми Марв.

- Благодаря.

Опитвам се да натикам надигащото се чувство за вина навътре в стомаха си. Още ми е тъпо заради него или заради нея, или каквото е там.

След още десетина минути усещам, че Марв може би иска да се върне вътре.

В джоба ми е новата карта.

Асо пика.

Взирам се в улицата и се опитвам да предугадя идващите събития. Щастлив съм.

- Какво? - пита Марв. - На какво се хилиш, моменце?

Моменце! Сещам се за Маргарет. Двамата се засмиваме и се чувстваме близки.

- Хайде де! - настоява Марв. - Какво има, Ед?

- Време е да започвам да ровя - казвам и слизам от верандата. - Трябва да тръгвам, Марв. Ще се видим по-късно.

Малко ми е криво, защото май единственото, което правя напоследък, е да зарязвам Марв. Тази вечер той ми дава свобода. Изглежда, най-сетне започва да разбира, че не е задължително онова, което е важно за него, да е важно и за мен.

- Довиждане, Ед!

По гласа му познавам, че и той е щастлив.

•k’k’k

Нощта е тъмна, но красива. Вървя към къщи. Спирам под примигващата улична лампа и отново разглеждам асото пика. Вече някожо пъти съм го гледал - и ♥ дома, и на верандата на Мърв. Объркан съм от боята, защото съм очаквал купа. Купата би следвала модела червено-черно, пък и най-опасната боя би трябвало да е последна. На картата има

три имена:

Греъм Грийн

Морис Уест

Силвия Плат

Имената са ми познати, но не знам откъде. Не познавам самите хора, но съм ги чувал. Определено. Прибирам се и проверявам в телефонния указател. Ето, има Грийн и няколко с фамилия Уест, но никой с първо име с Гили М. Но на тези адреси може да живеят други хора с такива имена. Решавам утре да отида до града.

Разпускам в дневната с Портиер. Сготвил съм картофи на фурна и си ги поделяме. Усещам, че тялото започва да ме боли още повече и към полунощ вече едва се движа. Портиер е в краката ми. Седя и чакам да заспя.

Главата ми се отпуска назад.

Асото пика се изплъзва от ръката ми и пада в процепа на дивана. Сънувам.