Шогун

— Моля ви, господарю, този човек…

— Не! Идете при галерата! Веднага!

Това е по-приятно от опитомяването на сокол, възбудено си каза Торанага и за миг мисълта го разсея, но веднага след това отново съсредоточи волята си, за да победи Блакторн. По-приятно е, защото Анджин-сан е не по-малко див и опасен и никой не е в състояние да предскаже какво ще направи в следващия момент — това непознато, неповторимо качество, което не съм срещал в никой друг.

С крайчеца на окото си забеляза, че Бунтаро бе направил крачка към Анджин-сан — готов и изгарящ от желание да го накара да се подчини. Глупаво, помисли си между другото Торанага, и излишно. Но не отклони погледа си от Блакторн. И победи.

— Да, отивам сега, господарю. Извинете. Отивам сега.

Блакторн избърса потта от лицето и тръгна.

— Благодаря, Анджин-сан — каза Торанага, без да допусне радостта от победата да проличи в говора или по лицето му. Проследи го с поглед, докато се отдалечаваше послушно — яростен, силен, готов да убива, но подвластен на волята на Торанага.

И тогава промени решението си.

— Анджин-сан! — повика го той, решавайки, че е време да пусне сокола да лети свободно и да убива на воля. Последно изпитание. — Идете, ако желаете. Аз смятам, че е по-добре да не убивате Цуку-сан. Но ако желаете да го убиете — убийте го. По-добре обаче да не го убивате. — Последните думи изговори бавно, старателно, повтори ги и добави: — Уакаримасу ка?

— Хай.

Торанага се вгледа в невероятните сини очи, изпълнени със сляпа омраза, и се попита дали тази хищна птица, пусната да ловува, ще убие по негово внушение, или ще кацне отново на юмрука му, без да се нахрани.

— Уакаримасу ка?

— Хай.

Торанага му махна с ръка да върви. Блакторн се обърна и тръгна към Цуку-сан. Бунтаро се махна от пътя му. Ала Блакторн не виждаше никого освен свещеника. Денят сякаш стана по-мрачен, по-задушен.

— Е, Ябу-сан? Какво ще направи според вас? — попита Торанага.

— Ще го убие. Ще го убие, стига да може. Но свещеникът си заслужава смъртта. Всички християнски свещеници заслужават да умрат. Всички християни. Убеден съм, че те са виновни за този саботаж — свещениците и Кияма, макар че не мога да го докажа.

— Залагате ли живота си, че ще убие Цуку-сан?

— Не, господарю — побърза да отвърне Ябу. — Не бих го заложил. Много съжалявам. Той е варварин — и двамата са варвари.

— Ти, Нага-сан, какво ще кажеш?

— На негово място щях да убия и Цуку-сан, и всички останали, стига да имах-вашето позволение. Не познавам друг човек да мрази тъй много и тъй неприкрито. През последните два дни Анджин-сан се държи като луд — само ходи напред-назад, мърмори си нещо под носа, гледа останките от кораба, спи ей там на пясъка, свит на кълбо, почти не се храни… — Нага погледна към Блакторн. — И аз съм на мнение, че корабът не изгоря само от природната стихия. Познавам свещениците и съм убеден, че те стоят зад тази работа — но и аз нямам доказателства. Само знам, че не е от бурята…