Шогун

— Но, татко, те и двамата не са страхливци. Защо тогава… Как ще излязат тогава с чест от това положение?

— Няма да го убие по три причини. Първо, защото Цуку-сан не е въоръжен и няма да се бие с него, дори и с голи ръце. А моралният им кодекс забранява да убиват невъоръжени хора — това означава позор и е порицано от християнския им бог. Второ, защото е християнин. И трето, защото аз реших, че моментът не е подходящ.

— Моля да ме извините, господарю — намеси се Бунтаро. — Разбирам третата и дори първата причина, но нали се мразят, защото и двамата се смятат един друг не за християни, а за поклонници на сатаната? Нали така се казва?

— Да, но този техен Исус е проповядвал, че трябва да прощаваш на враговете си. Това означавало да си християнин.

— Ама че глупаво! — не се стърпя Нага. — Няма нищо по-глупаво от това да прощаваш на враговете си.

— Съгласен съм — каза Торанага и погледна към Ябу. — Глупаво е да прощаваш на враговете си, нали, Ябу-сан?

— Да — промълви тихо Ябу.

Торанага погледна към двете фигури в далечината, които вече се бяха доближили, и започна да ругае наум лекомислието си. И двамата много му трябваха — все още — и нямаше защо да рискува. Пусна Анджин-сан за свое лично удоволствие, а не за да убие, и сега съжаляваше. Затаи дъх като останалите. Но всичко протече точно тъй, както той бе предвидил — сблъсъкът беше кратък, остър и злобен, виждаше се дори от това голямо разстояние. И той изпита огромно облекчение. Взе да си вее с ветрилото. Какво не би дал да разбере думите, разменени между двамата мъже, да се увери доколко е бил прав. След малко Анджин-сан обърна гръб и си тръгна, а Цуку-сан избърса потта от челото си с цветна книжна кърпичка.

— И-и-и! — извика възхитено Нага. — Изключено е да загубим, ако вие ни командувате.

— Нищо не е изключено, синко. Всичко е карма. — После настроението му се промени. — Нага-сан, нареди на всички самураи, които дойдоха с галерата от Осака, да се явят при мен.

Нага хукна да изпълнява заповедта.

— Ябу-сан, доволен съм, че се завърнахте благополучно. Разпуснете полка, а след вечеря ще поговорим. Ще изпратя да ви повикат.

— Разбира се, господарю, благодаря. Ябу се поклони и си тръгна.

Торанага махна на телохранителите си да се отдръпнат, за да не слушат какво се говори, и загледа изпитателно Бунтаро. Той беше неспокоен. Накрая не издържа и попита:

— Моля, господарю?

— Преди време ми поискахте главата му…

— Да, господарю, да.

— Е?

— Той… ме наскърби тогава, в Анджиро. Още… се чувствувам посрамен.

— Заповядвам ви да забравите този срам.

— В такъв случай той не съществува, господарю. Но тя ми изневери с него и това не може да се забрави, нито прости — докато той е жив. Имам доказателства. Искам смъртта му. Още сега. Той… Моля ви, господарю, за какво ви е вече, като няма кораб?

— Какви доказателства имате?

— Всички знаят. По пътя от Йокосе. Говорих с Йошинака. Всички знаят! — настоя той нацупено.

— Йошинака ги е видял в леглото? Обвини ли я в изневяра?