Шогун

— Какво стана, Анджин-сан?

— Полудя.

— Наистина ли? Мъртъв ли е?

— Да. Първо погребение, после Йедо. Добре?

— Хай.

Блакторн изпрати да му донесат лопата, помоли да го оставят сам и погреба Винк на едно възвишение, от което се виждаха развалините на кораба. Прочете молитва над гроба и забучи набързо скалъпен от две парчета дърво кръст. Колко пъти бе изричал тази молитва! Стотици пъти, откак напусна Холандия. От неговия кораб останаха живи само Бакус ван Нек и Кроок. Останалите бяха от другите четири кораба немият Саламон, Ян Ропер, готвачът Сонк и майсторът на платна Гинзел. От пет кораба общо с четиристотин деветдесет и шест души екипаж. Ето че и Винк си отиде. Всички си отидоха — освен нас седмината. И за какво беше всичко? За да обиколим земното кълбо? Да бъдем първи?

— Не знам — каза той на гроба. — Но вече не е по силите ни.

Огледа се за последен път дали всичко е наред.

— Сайонара, Йохан.

После се обърна към морето и заплува гол, за да се пречисти. Каза на Нага и Ябу, че е такъв обичаят — след като погребат свой човек на суша. Хвана се за едно от ребрата на „Еразъм“ и веднага забеляза, че раковидните мекотели вече го бяха облепили, напредваха към кила, превземаха всичко. Скоро морето щеше да предяви всичките си права и от кораба нямаше да остане нищо. Огледа се безцелно. Нищо не можеше да се спаси, а и нямаше защо.

Заплува към брега. Васалите му го чакаха с приготвени чисти дрехи. Облече се, сложи си мечовете и тръгна обратно към пристана. Един от самураите посочи нещо:

— Анджин-сан!

Горе в небето пощенски гълъб, преследван от ястреб, отчаяно махаше с криле и се мъчеше да се добере до родния гълъбарник, който се намираше в селото на тавана на най-високата къща, построена встрани от брега на едно леко възвишение. Оставаха му стотина метра, но ястребът вече бе заел позиция високо зад жертвата си, прибра криле и се спусна като камък надолу. Уцели гълъба, но не съвсем точно въпреки облака перушина, обгърнал за миг и двете птици. Гълъбът падна в предсмъртен писък, но изведнъж, почти до самата земя, се съвзе и отново литна към дома си. Промуши се през дупката на покрива, спасен, а ястребът изкрещя яростно само на няколко метра от него. Всички се развикаха възторжено, всички — освен Блакторн. Не го трогнаха дори хитростите и храбростта на гълъба. Нищо вече не го трогваше.

— Добре, нали? — попита един васал, смутен от киселата физиономия на господаря си.

— Да.

И се върна на галерата. На палубата се бяха струпали Ябу, Садзуко, Кири и капитанът.

— Ябу-сан, има Йедо ка? — попита той.

Ала Ябу не му отговори и никой не му обърна внимание. Всички бяха вперили очи в Нага, който тичаше към селото. От къщата с гълъбарника се зададе самият гълъбар и го пресрещна. Нага счупи печата и прочете съобщението: