Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Той се обърна и извика на един самурай да каже на Бунтаро да избърза напред и да се погрижи за всичко.
— След това идете до селото и освободете всички селяни — да се върнат на работа. Да остане само кметът.
— Да, господарю.
Самураят пришпори коня и се впусна в галоп да изпълни заповедта. Торанага бе наближил достатъчно платото и различаваше вече хората. Ето ги Анджин-сан, Ябу, Кири и Садзуко. Радостната му възбуда нарасна.
Бунтаро препускаше надолу с огромния си лък и двата колчана на гърба, следван от шест самурая. Свиха встрани от пътя и излязоха на платото. Първият, който видя, беше Блакторн и лицето му веднага се изкриви от омраза. В следващия миг дръпна юздите и внимателно се огледа. С лице към полка бе издигната покрита платформа с една-единствена възглавничка. Наблизо имаше втора, по-малка и по-ниска. Под нейния навес чакаха Кири и Садзуко. Ябу като старши офицер бе застанал начело на полка. От дясната му страна беше Нага, а от лявата — Анджин-сан. Всичко изглеждаше в пълен ред и Бунтаро махна на основната колона да се приближи. Авангардът веднага потегли в тръс, слезе от конете си и се пръсна из платото да охранява платформите. Чак тогава се приближи и Торанага. Нага вдигна високо бойното знаме и четири хиляди гърла изреваха мощно:
— Торанага-а-а!
И се поклониха едновременно.
Ала Торанага не отвърна на поздрава им. Застанал мълчаливо, той внимателно се оглеждаше. Забеляза, че Бунтаро гледа Анджин-сан прикрито, изпод вежди. Ябу бе препасал меча, който той му подари, но изглеждаше притеснен. Поклонът на Анджин-сан беше съвършен, а дръжката на меча му беше отчупена. Кири и най-младата му наложница бяха коленичили, с длани върху рогозките, със смирено сведени глави. За миг погледът му омекна, но веднага след това изгледа неодобрително полка. Всички продължаваха да стоят, сведени в поклон. Не им се поклони, а само кимна кратко с глава и усети тръпката, която премина през самураите, докато се изправяха. Добре, каза си той и пъргаво скочи от коня си, доволен, че ги е страх от неговата мъст. Един самурай пое юздите и отведе коня, а той обърна гръб на полка и изпотен като всички тях от топлото влажно време, отиде при жените си.
— Е, Кири-сан, добре дошла.
Тя отново му се поклони радостно.
— Благодаря, господарю. Вече мислех, че не ще имам удоволствието да ви видя отново.
— Аз също. — Торанага си позволи да изрази щастието, което го изпълваше. После погледна към младото момиче. — Е, Садзуко-сан? Къде е синът ми?
— С дойката си, господарю — задъхано му отвърна тя, пламнала от удоволствие.
— Моля ви да изпратите някой веднага да го донесе.
— Позволете ми, господарю, аз сама да го донеса.
— Да, разбира се, щом искате — усмихна се Торанага и се загледа подире й с обич. После отново се обърна към Кири: — Добре ли си? — попита я много тихо, за да чуе само тя.
— Да, господарю. Много съм щастлива, че ви виждам такъв здрав и силен.
— Отслабнала си, Кири-сан, и си се подмладила.
— А, господарю, извинете, но това не е вярно. Въпреки това ви благодаря, благодаря ви.
Той се засмя.
— На каквото и да се дължи — самота или изоставеност, — много ти отива. Радвам се, че те виждам, Кири-сан.
— Благодаря, господарю. Щастлива съм, че нейното послушание и саможертва отключиха портата на крепостта Осака. За нея би било голямо щастие, ако знаеше, че е успяла.
— Първо да се оправя с тези негодници. По-късно ще си поприказваме. Имаме много неща да си кажем, нали?
— О, да! — Очите й блеснаха. — Синът на небето ще се забави, доколкото разбрах?
— И много мъдро от негова страна.
— Нося ви лично послание от Очиба-сама.
— А, така ли? Добре. Но и то ще трябва да почака. — Торанага помълча. — Достойно ли умря Марико-сан? По собствен избор или случайно, по грешка?
— Тя сама си избра смъртта. Извърши сепуку. Ако не бе постъпила така, щяха да я пленят. Ох, господарю, ако знаете как възхитително се държа тя през всички онези страшни дни! Каква храброст прояви! Също и Анджин-сан. Ако не беше той, щяха да я хванат жива и да я опозорят. И не само нея — всички щяхме да бъдем пленени и опозорени.