Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Торанага яздеше пъргаво, опитно. На душата му беше леко, чувствуваше се по-млад и по-силен от всякога и се радваше, че наближава краят на пътуването. Бяха минали два дни и половина, откак изпрати на Нага заповедта да задържи галерата в Йокохама, и потегли от Мишима. Пътуваха много бързо, като на всеки двадесет ли сменяха конете. На един от постовете не им бяха приготвили коне и виновният за това самурай бе веднага отстранен, заплатата му бе дадена на друг и му бе предложено или да си направи сепуку, или да си обръсне главата и да стане монах. Той предпочете смъртта.
Глупакът бе предупреден, мислеше си Торанага. Цяло Кванто е мобилизирано и е на бойна нога. Затова не може да се каже, че животът му е отишъл на вятъра. Новината за случката ще се разнесе мълниеносно из земите ми и ще предотврати други излишни сепуку.
А колко работа ме чака още! Умът му бе претоварен от факти, замисли, планове и контра планове. След четири дни беше двадесет и вторият ден на осмия месец — месеца на съзерцаването на луната. Днес в Осака придворният Огаки Такамото официално щеше да се яви при Ишидо и да оповести с прискърбие, че Синът на небето отлага с няколко дни посещението си поради недоброто си здравословно състояние.
Толкова лесно се оказа изработването на това забавяне! Макар Огаки да беше принц от седма степен и потеклото му да водеше началото си от Го-Шоко, деветдесет и петия император от настоящата династия, и той беше крайно беден като всички членове на императорския двор. Защото нямаха никакви доходи. Доходи имаха само самураите и от стотици години вече императорското семейство живееше от скромната и старателно контролирана издръжка, отпускана от властвуващия шогун, куампаку или военна хунта. Така че Торанага смирено и много деликатно отпусна на Огаки чрез посредници десет хиляди коку годишно, които той да раздели между свои нуждаещи се родственици по собствено усмотрение. Дарението беше придружено от не по-малко смиреното послание, че бидейки от рода Миновара и следователно потомък на Го-Шоко, той, Торанага, е щастлив, че може да бъде полезен с нещо, и се надява, че Божественият ще се грижи добре за драгоценното си здраве в един град с такъв непостоянен климат, какъвто е Осака, и особено около двадесет и втория ден на месеца.
Разбира се, нямаше никаква гаранция, че Огаки ще съумее да убеди или разубеди Божествения, но Торанага основателно бе предположил, че съветниците на Сина на небето, а и самият той с радост ще прегърнат всеки претекст, който би забавил пътуването — с надеждата, че в крайна сметка то изобщо няма да се състои. През последните три века Синът на небето бе напускал убежището си в Киото само един-единствен път, когато тайко покани преди четири години настоящия император да се полюбува на цъфналите вишневи градини недалеч от крепостта Осака. По същото време той отстъпи титлата куампаку на Яемон и — също по някаква случайност — върху правото си да унаследи титлата бе сложен императорският печат.
При нормални обстоятелства никой даймио, нито дори Торанага, не би се осмелил да прави подобно предложение на член на императорския двор, защото това оскърбяваше и отнемаше прерогатива на по-висшестоящ — в случая Съвета на регентите — и веднага щеше да бъде изтълкувано като предателство, каквото всъщност беше. Но Торанага знаеше, че вече, така или иначе, е осъден за предателство.
Утре Ишидо и съюзниците му ще тръгнат срещу мен. Колко ли време ми остава? Къде да се състои решаващата битка? При Одавара? Победата зависи само от момента и от мястото, а не от броя на сражаващите се. Съотношението на силите ще бъде най-малко три към едно в тяхна полза. Но това няма значение — важното е, че Ишидо ще излезе от крепостта Осака! Марико се измъкна оттам. В играта за власт пожертвувах царицата си, но затова пък Ишидо загуби два топа.
Така е. Ала в последната игра ти загуби повече от една царица. Загуби и един кораб. Пионката може да стане царица, но не и кораб!
Спуснаха се в бърз тръс, от който им се раздрусаха кокалите. Под тях блесна морето. Завиха още веднъж и ето го село Йокохама и обгорелите останки там, до самия бряг. Видя платото със строения за преглед мускетен полк, въоръжени, на коне, с мускети, а до брега имаше още самураи, също така добре въоръжени, на коне, строени в почетна стража край пътя, по който щяха да минат. В покрайнините на Йокохама селяните бяха коленичили в стройни редици и чакаха да го поздравят. Долу се виждаше също галерата и строените моряци начело с капитана си. От двете страни на пристана бяха извадени на пясъка рибарските лодки, подредени в спретнати редици, и той си помисли — да не забравя да направя забележка на Нага. Хубаво е, че е заповядал полкът да е готов за незабавно потегляне, но да докараш селяните от полето и рибарите от морето е просто безотговорност!