Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Размислих над думите ви — заяви Кияма. — Но няма да се присъединя към Торанага. Отсега нататък, до самата битка, ще следя отблизо и двете страни. Ще направя окончателния си избор в най-подходящия момент. Засега ви давам съгласието си да пуснете варварина да си върви жив и здрав. Не за друго, а заради Марико-сан, от уважение към нея… и защото Анджин-сан е самурай…
Ферейра продължаваше да го гледа напрегнато.
— Попитах ви — англичанинът не е ли вече опасен?
— Желая ви приятно плаване, капитане. Господ да ви е на помощ! А вас, лоцмане, лично ще отведа в галерата… Добре ли сте?
— Главата ми е малко… Мисля, че е от експлозията… Наистина ли ме пускате? Защо?
— Заради Мария… Марико-сан, която ни помоли да ви закриляме.
И дел Аква отново тръгна напред.
— Но това не е никаква причина! Вие не бихте го направили само защото тя ви е помолила!
— И аз мисля така — изсъска Ферейра и се провикна: — Ваше високопреосвещенство, защо не му кажете цялата истина?
Дел Аква не спря. Блакторн го последва, но без да обърне гръб на кораба, откъдето всеки момент очакваше предателски куршум.
— Не ви разбирам. Много добре знаете, че ще ви погубя. Ще пленя Черния кораб!
Ферейра се ухили издевателски.
— С какво, англичанино? Вече нямаш кораб.
— Какво значи това?
— Значи, че корабът ти не съществува. Не съществува! Иначе не бих те пуснал, каквото и да ми разправя негово преосвещенство.
— Не е вярно…
И през мъглата, забулила мозъка му, Блакторн отново чу същите думи, същия подигравателен смях, нещо за нещастен случай и божия пръст, че корабът му бил изгорял до основи и вече не можел да навреди на Черния кораб, макар той, Блакторн, да е все така смъртен враг и еретик и опасност за Правата вяра… После мъглата се разсея, той видя Родригес, видя съжалението, изписано по лицето му и устните, които беззвучно потвърдиха: да, англичанино, вярно е.
— Не е вярно! Не може да бъде!
Гласът на свещеника-инквизитор достигна до него сякаш от хиляди левги:
— Тази сутрин получих известие от отец Алвито. Имало е земетресение, което предизвикало силно вълнение, и вълните…
Но Блакторн не го слушаше. Сърцето му плачеше — корабът ти е мъртъв, ти го изостави на произвола на съдбата и той е мъртъв! Сега нямаш кораб, нямаш кораб…
— Не е вярно. Корабът ми е в безопасност, в сигурно пристанище и се охранява от четири хиляди души! Той е в безопасност.
— От бога не можеш го опази! — обади се някой и отново се чу гласът на инквизитора:
— Вълната го наклонила, лампите на палубата го подпалили и пожарът плъзнал навсякъде… Корабът ви е изгорял…
— Лъжа! Ами стражата на палубата? На палубата винаги има охрана. Това е невъзможно! — развика се той и в същия миг му стана ясно, че животът му е спасен с цената на „Еразъм“.
— Вече не си морски вълк, англичанино — дразнеше го Ферейра. — Ще си останеш завинаги на брега. Ще си изгниеш в Япония, защото никога няма да получиш място на наш кораб. Завинаги ще си останеш на сушата…
Думите се лееха безкрай, а Блакторн сякаш се давеше… После погледът му се проясни. Чу крясъците на чайките, усети соления мирис на морето и видя Ферейра, видя врага си и разбра, че всичко е лъжа — искаха да го влудят. Разбра и още нещо — че и свещениците участвуват в този заговор.
— Дано вечно гориш в ада! — изкрещя той и се нахвърли върху Ферейра с високо вдигнат меч.
Но това беше само сън. Нечии ръце се пресегнаха и с лекота му отнеха мечовете. Той тръгна напред, ограден от двама Сиви, през останалите самураи. При трапа на галерата му върнаха мечовете и го пуснаха.
Почти не виждаше, нито чуваше. Мислите му се бяха объркали от болката в главата, но беше убеден, че всичко е измама, за да го накарат да побеснее от яд, и ако не положи голямо усилие, ще успеят да го влудят. Помогнете ми, замоли се той, помощ! И в следващия миг до него изникна Ябу, също и Винк и васалите му и той не разбираше на какъв език му говореха. Качиха го горе, там бяха Кири и Садзуко, някакво бебе плачеше в ръцете на дойката си, видя и останките от Кафявия гарнизон, гребците и моряците — всички струпани на палубата.
Миризма на пот — пот, избила от страх. Ябу го заговори. Винк също. Много време му е нужно, за да се съсредоточи.
— За бога, лоцмане, защо те пуснаха?
— Аз… Те… Не, не можеше да изрече тези думи.
Изведнъж се намери на квартердека и Ябу заповяда на капитана да вдига котва, преди Ишидо да е променил решението си да ги пусне и преди Сивите на пристана да размислят и да спрат галерата.