Шогун

Погледът му прецени бойната готовност на кораба, после се прехвърли върху приближаващите се самураи.

Родригес се беше придвижил към трапа.

— Капитане, не ми е възможно да изляза в открито море при този вятър.

— Пригответе голямата лодка. Ако се наложи, тя ще ни изтегли.

— Вече съм наредил.

Ферейра извика на моряците, които носеха тялото на Песаро, да побързат. След малко всички се качиха. Артилеристите бяха при оръдията си и макар да не се държаха предизвикателно, всеки си беше приготвил по два мускета. Самураите се стичаха на пристана отляво и отдясно, но с нищо не показваха, че имат намерение да се намесят в разправията.

Все още на брега, Ферейра се обърна заповеднически към Микаел:

— Кажете им да се разпръснат! Нищо не се е случило и нямат работа тук. Станала е грешка, неприятна грешка, но бяха в правото си да застрелят боцмана. Кажете им да си вървят!

Идеше му да ги избие до един, но съзнаваше голямата опасност за себе си и за кораба и единственият изход беше да се оттегли, и то бързо.

Микаел изпълни заповедта му, но самураите не се помръднаха.

— По-добре и вие да си вървите, ваше високопреосвещенство — посъветва Ферейра дел Аква със злобен глас. — Но ще съжалявате, задето го отървахте.

Отецът също усети напрежението около себе си, но някак си не го осъзнаваше. Прекръсти се, изрече някаква благословия и се обърна към Блакторн:

— Елате, лоцмане!

— Но защо ме пускате? Нищо не разбирам!

— Аз също — обади се Ферейра. — Много бих искал да науча истинската причина, ваше високопреосвещенство. Нима той не е вече заплаха за нас и за църквата?

Дел Аква го гледаше втренчено. Да! — искаше да извика и да изтрие високомерието от лицето на този фукльо. Но по-голямата опасност е наближаващата война и аз трябва на всяка цена да спечеля малко време за теб и за Черния кораб, за да го има поне още петдесет години! Трябва ми време, за да реша чия страна да взема — на Торанага или на Ишидо. Ти нищо не разбираш от нашите проблеми, Ферейра, от големия залог, поставен на карта, от несигурността на нашето положение тук и опасностите, които ни очакват на всяка крачка.

— Моля ви, Кияма-сама, размислете още веднъж. Предлагам ви да изберете страната на Торанага-сама — опитваше се да убеди той вчера японеца. Микаел му превеждаше, защото дел Аква не се доверяваше на познанията по японски език, които бяха доста посредствени.

— Това е недопустима намеса във вътрешните ни дела и е извън обсега на вашата власт! Освен това варваринът трябва да умре!

Дел Аква призова на помощ цялата си дипломатическа дарба, но Кияма бе непреклонен и отказа да даде каквото и да било обещание или да промени становището си. Ала тази сутрин, когато отиде при него и му съобщи, че благодарение на божията помощ англичанинът вече не е опасен, видя и искрица надежда.