Смъртта на светлината [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-580-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Смъртта на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
„Отлична научна фантастика… Дивият Запад в космическото пространство!“ Лос Анджелис Таймс
„В тази незабравима космическа опера най-продаваният автор на „Ню Йорк Таймс“ Джордж Р. Р. Мартин представя смразяваща гледка на вечната нощ… мимолетен свят, на който се сблъскват култури, кодекси на честта не съществуват и ловец и жертва често сменят местата си. „Смъртта на светлината“ взриви представата ми за това, което би могла да е и би могла да прави фантастиката и какво може да постигне необузданото въображение“. Майкъл Чабон
„Галактическият фон е великолепен… Мартин знае как да държи читателя“. сп. „Азимов“
„Джордж Р. Р. Мартин има гласа на поет и ум като стоманен капан“. Олджис Бъдрис
„Винаги очаквам най-доброто от Джордж Р. Р. Мартин и той винаги го поднася“. Робърт Джордан
— Откъде знаеш? — каза по-старият, щом двамата спряха до колата-вълк. — Росеф обича шегите.
— Аз не обичам шеги — отвърна другият, този, когото бяха нарекли Бретан. — Росеф може да се шегува с теб или с Лоримаар, или дори с Пир, но не смее да се шегува с мен. — Гласът му беше ужасно неприятен. Имаше някакво грубо стържене в него, което оскърбяваше ухото, но при толкова дебелата кора по белезите надолу по врата за Дърк беше изненадващо, че изобщо може да говори.
По-високият кавалар натисна нещо отстрани на вълчата глава, но гюрукът не се вдигна.
— Е, ако това е истина, трябва да побързаме — каза той раздразнено. — Ключалката, Бретан, ключалката!
Едноокият Бретан издаде странен звук — нещо средно между пръхтене и ръмжене. Опита сам да вдигне гюрука, после изхриптя:
— Мой тейн. Оставих главата леко открехната… Аз… ей сега ще те намеря.
В сенките Дърк се притисна силно в стената и куките се забиха болезнено между плешките му. Бретан се намръщи и приклекна. По-старият му спътник стоеше и гледаше объркано.
После Бретан изведнъж отново се изправи и лазерният пистолет беше лепнал в дясната му ръка, насочен към Дърк. Окото му от жар-камък блестеше смътно.
— Излез да видим кой си — заяви той. — Следата, която си оставил в прахта, се вижда съвсем ясно.
Смълчан, Дърк вдигна ръце над главата си и излезе.
— Лъжечовек! — каза по-високият кавалар. — Тук долу!
— Не — отвърна предпазливо Дърк. — Дърк т’Лариен.
По-високият го пренебрегна и каза на спътника си с лазера:
— Това е рядко добър късмет. Онези желатинови деца на Росеф щяха да са жалка плячка, в най-добрия случай. Този изглежда здрав.
Младият му тейн отново издаде странния звук и лявата страна на лицето му потрепери. Но ръката му с лазера беше доста стабилна.
— Не — каза той на другия Брайт. — Жалко, но не мисля, че е наш за лов. Този май е същият, за когото говореше Лоримаар. — Прибра лазерния пистолет в кобура и кимна на Дърк, много лек и преднамерен жест, повече помръдване на раменете, отколкото на главата. — Ужасно нехаен си. Гюрукът се заключва автоматично, когато се затвори напълно. Би могъл да се отвори отвътре, но…
— Разбирам — каза Дърк и смъкна ръцете си. — Само търсех изоставена кола. Трябваше ми транспорт.
— И реши да откраднеш нашата въздушна кола.
— Не.
— Да. — Каваларът изговаряше всяка дума с болезнено усилие. — Ти си корариел на Айрънджейд, нали?
Дърк се поколеба, отрицанието заседна в гърлото му. И двата отговора като че ли щяха да го вкарат в беда.
— Нямаш ли отговор на това? — попита мъжът с белега.
— Бретан — предупреди другият. — Думите на лъжечовека са без значение за нас. Щом Джаантъни висш-Айрънджейд го нарича корариел, значи такава е истината. Такива животни нямат глас за статута си. Каквото и да каже, няма да повдигне името, тъй че истината така или иначе е същата. Ако го убием, откраднали сме собственост на Айрънджейд и те със сигурност ще обявят дуел.
— Приканвам те да обмислиш възможностите, Чел — каза Бретан. — Този тук, този Дърк т’Лариен, може да бъде човек или лъжечовек, корариел на Айрънджейд или не. Вярно ли е?
— Вярно. Но той не е истински човек. Чуй ме, мой тейн. Ти си млад, но аз знам тези неща от отдавна мъртва кети.
— Все пак прецени. Ако той е лъжечовек и Айрънджейд са го нарекли корариел, тогава той е корариел независимо дали го признава, или не. Но ако това е истината, Чел, тогава двамата с теб трябва да излезем срещу Айрънджейд на дуел. Той се опитваше да открадне от нас, не забравяй. Ако е собственост на Айрънджейд, то това е кражба на Айрънджейд.
Големият белокос мъж кимна, бавно и с неохота.
— Ако той е лъжечовек, но не корариел, тогава нямаме никакъв проблем — продължи Бретан, — тъй като тогава може да е плячка. Ами ако е истински мъж, човешко същество като висшеобвързан, а не лъжечовек?
Чел беше по-бавен от своя тейн. По-старият кавалар се намръщи умислено и рече:
— Ами, не е женска, тъй че не може да бъде притежаван. Но ако е човек, трябва да има човешки права и човешко име.