Червена мъгла [bg]

— Не ми се вярва. Защо Дон би признала подобно нещо, освен ако не се е надявала да я заловят отвръща Джейми със съмнение в гласа. — Това е страхотен прелом в повече от един случай. Знаем, че Дон Кинкейд е била тук, в Савана. Няма значение дали ще продължи да лъже относно случилото се в дома ти на десети февруари. Ако изобщо е имала някаква благонадеждност, тя скоро ще се изпари напълно.

— Значи аз трябва да съм двойно мотивирана да ти помогна — отговарям.

— Справедливост, Кей. На повече от един фронт.

— Кога получи резултатите от ДНК пробите?

— Преди около месец.

— Няма новини за това, поне що се отнася до моя случай, или щях да науча — отбелязвам. — Не съм чула и дума. Но това не означава, че други хора не знаят.

— Нито Дон, нито адвокатите й знаят, че нейната ДНК е свързана със случая на Джордан и с многобройните убийства, извършени преди девет години — заявява Джейми с увереност, каквато аз не изпитвам.

— Коя лаборатория използва? — питам.

— Две различни, независими, в Атланта и Феърфийлд, Охайо.

— И никой не знае — казвам скептично. — ФБР не знаят? Предполагам, че главният прокурор на Джорджия е допуснал повторните проби?

— Да.

— И той ли не знае резултатите?

— Той и други хора на ключови постове разбират колко е важно да не разкриват информация, докато делото не бъде подготвено. А аз все още съм в началния етап.

— Една от най-големите заплахи при всяко разследване е изтичането на информация. — Напомням й факт, който би трябвало да е очевиден за нея.

Тя е прекалено самодоволна. Или пък отчаяна.

— Струва ми се, че в този случай заплахата от изтичане на информация е особено голяма — добавям. — Изключително голяма. Много хора имат личен интерес към случая с Джордан, включително влиятелни хора в щатската управа на Джорджия, които може да се засрамят, че нюйоркска адвокатка е пристигнала тук и е открила, че едно от най-прочутите им дела за убийство е било объркано и една тийнейджърка е осъдена на смърт за престъпление, което не е извършила.

— Не падам от небето.

— Не, но може би си прекалено голяма идеалистка. Развълнувана си, което си е съвсем естествено, но няма да е зле да не ти напомня, че вероятно не летиш под радара и не действаш в пълна тайна.

Сещам се за Тара Грим и се чудя дали знае за новите проби.

Знае, че пробите са били поръчани. Кой й е казал?

— Значи си съгласна да ми помогнеш. Радвам се да го чуя — казва Джейми, но не изглежда особено щастлива.

Всъщност изглежда изморена и измъчена. Очите й са сънливи и не така ясни, както ги помня. Струва ми се, че не се чувства удобно в собствената си кожа. Непрестанно се намества на канапето, подгъва крака под себе си, после ги отпуска на пода. Неспокойна, нервна, пие твърде много алкохол.