Танцът на Невестулката [bg]

Беше доста късно, но тя се зарадва да чуе Чък Хъфстедлър, който бе един от компютърните гении на ФБР във Вашингтон. Двамата си правеха услуги един на друг от време на време и неотдавна тя му бе разказала за неразкритите убийства във Вашингтон, особено тези на неидентифицираните жени. Чък й бе казал, че поддържа връзка и с Алекс Крос, но точно в момента Алекс си има свои проблеми. Годеницата му бе отвлечена и Патси Хамптън се чудеше дали това няма нещо общо с убийствата в „Саутийст“.

— Съвсем будна съм, Чък? Какво имаш да ми кажеш?

Той започна с едни дълги предисловия, които говореха ясно за прекалено ниската му самооценка.

— Може би не е нищо важно, но може и да е нещо, свързано с онези убийства в „Саутийст“, особено на двете момичета в „Шоу“. Но е много странно.

Компютърният спец на ФБР вече бе привлякъл вниманието й.

— И убиецът е много странен, Чък. Кажи ми какво си открил, слушам те с цялото си внимание. Хайде, Чъки.

Чък изсумтя нерешително. Винаги правеше така, което бе неприятно, защото той по принцип не бе лош.

— Знаеш ли нещо за ролевите игри, Патси? — попита той.

— Като „Тъмници и дракони“ или „Дракони и тъмници“, както там се казваше.

— „Тъмници и дракони“. Сега ще ти призная нещо, малката: понякога и аз играя една такава игра. Казва се „Краят на хилядолетието“. Обикновено играя по два-три часа на ден. През уикендите повече.

— Това е нещо ново. Продължавай, Чък. — Боже — помисли си тя — кибер признания посред нощ.

— Много популярна игра е дори сред възрастните. Героите в нея работят за охранителна служба „Черният орел“. Това е частна организация от хора, които вършат разни разследвания по целия свят срещу заплащане. Всички герои са добри, нещо като кръстоносци в името на доброто.

— Ясно, Чък. Кажи си шест пъти молитвата и ще получиш опрощение, карай сега по същество. Вече мина полунощ, приятел.

— Добре. Много съжалявам и съм ужасно притеснен. Както и да е, има един чатрум, в който влизам понякога. Нарича се Геймърския чатрум, в „Америка онлайн“ е. Та ти казвам, там тече много интересно обсъждане на някаква нова игра. Всъщност тя е по-скоро анти игра. Всички ролеви игри, които знам, имат добри герои, които се опитват да победят хаоса и злото. Тази игра има лоши герои, които се опитват да победят доброто. По-конкретно един от героите, Патси, напада и убива жени в „Саутийст“, Вашингтон. Има множество цветущи подробности за убийствата. Тези в чатрума не са истинските играчи, но знаят за играта. Самата игра навярно е защитена. Реших, че ще искаш да чуеш това. Играта се нарича Четиримата конници.

Патси Хамптън вече бе напълно будна.

— Ще проуча въпроса. Благодаря, Чък. Нека това си остане между нас двамата за известно време, става ли?