Тя, която трябваше да умре [bg]

Дори в сериозните медии се пишеше, че може да става дума за опит за самоубийство, което означаваше, че е изтекла информация от най-близкото му обкръжение. Беше всеизвестно колко умел плувец е Форшел и по принцип най-логичното предположение би било, че е надценил възможностите си, навлязъл е прекалено навътре в морето и е бил отнесен от течението. Но нямаше как да знаят. Пишеше, че е бил спасен от обикновен гражданин, след което го качили в лодка на морската спасителна служба и го откарали в болницата с хеликоптер.

Някои от статиите звучаха като некролози и възхваляваха Форшел като „силен и деен министър, който отстояваше основните човешки ценности“. Пишеше, че се е борил срещу „нетолерантността и деструктивния национализъм“ и бил „непоправим оптимист, винаги търсещ консенсус“. Отбелязваше се „дълбоко несправедливата кампания на омраза“, на която беше жертва и която можеше да се проследи до фабриките за тролове в Русия.

– Време беше някой да го каже – измърмори Бублански и закима в съгласие, докато четеше статията на Катрин Линдос за „Свенска Дагбладет“, където пишеше, че това е логична последица от „обществения климат, който дава почва за евтини сензации и демонизиране на хора“.

След това Бублански се обърна към Соня Мудиг, която седеше на захабения фотьойл до него, загледана в лаптопа си.

– Е – каза той. – Имаме ли някаква яснота по случая?

Соня вдигна глава и го погледна дезориентирано.

– Не бих казала. Още не сме открили Хейки Йервинен. Но преди малко говорих с лекар от психиатричната клиника в Катманду, където са се грижили за Нима Рита.

– И какво каза той?

– Тя каза, че Нима Рита страдал от тежка психоза и често чувал гласове и викове за помощ. Бил отчаян, че не може да им помогне. Сякаш преживявал нещо отново и отново, по нейните думи.

– Какво по-точно?

– С лучки от планината, моменти, в които се е чувствал недостатъчен. Разказа ми, че опитвали да му дават лекарства и да прилагат електроконвулсивна терапия, но било трудно.

– Пита ли я дали е говорил за Форшел?