Нашите предци [bg]

И тъй, баща ни не говореше с никого. Единственият човек, на когото се доверяваше, беше рицарят адвокат. Баронът имаше слабост към този незаконен брат като към единствен и злочест син. И досега не мога да кажа дали го осъзнавахме, но сигурно в начина, по който гледахме на Карега, трябва да е прозирала малко ревност, защото на баща ни му беше по-скъп този петдесетгодишен брат, отколкото ние, децата. Впрочем не само ние го гледахме накриво: Генералшата и Батиста се преструваха, че го тачат, а всъщност не можеха да го понасят. Колкото до него, под хрисимата му външност не го беше грижа за нищо и за никого и вероятно ни мразеше всички, включително и барона, на когото дължеше толкова много. Човек би казал, че е глухоням или че не разбира езика, тъй се държеше понякога. Кой знае как е успявал да работи като адвокат навремето! Дали и тогава, преди да отиде при турците, не е бил особняк? Но може би в края на краищата е бил умен човек, щом от турците се бе научил да прави хидравлични изчисления, единственото нещо, с което сега беше способен да се занимава и за което моят баща го прехвалваше. Така и не научих особено много за миналото му, нито коя е била майка му, нито какви са били на младини отношенията му с дядо ни (явно и той е държал на него, след като го е изучил за адвокат и му е издействал титлата рицар), нито как се е озовал в Турция. Пък и не се знаеше добре дали тъкмо в Турция бе прекарал толкова време или в някоя друга мюсюлманска страна, Тунис или Алжир, но, тъй или иначе, е било страна на мохамедани, защото казваха, че сам е станал мохамеданин. Какво ли не разправяха за него, че бил заемал важни служби, че е бил висш сановник при султана, хидравлик на Дивана или нещо подобно. А после поради дворцови сплетни или дълг на комар изпаднал в немилост и бил продаден като роб. Известно е, че го намерили, окован във вериги, да гребе заедно с други роби на една турска галера, превзета от венецианците, които го освободили. Във Венеция живял едва ли не като просяк, докато се наврял в друга бъркотия, в някаква свада (само Бог знае с кого би могъл да влезе в разпра един толкова свит човек като него), и отново му нахлузили пранги. Откупил го нашият баща благодарение на посредничеството на Генуезката република. И ето че довтаса при нас — едно плешиво човече с черна брада, изплашен, едва ли не ням, увит в широки чужди дрехи. Бях дете, но си спомням онази вечер. Баща ни го наложи на всички като авторитетна личност, назначи го за управител и му определи кабинет, който започна да се изпълва с вечно неподредени книжа. Рицарят адвокат носеше дълга роба и шапчица, прилична на фес, каквито слагаха много благородници и буржоа в своите кабинети. Само че, да си кажем право, той почти никога не сядаше зад писалището си, а все по-често го виждахме, облечен по същия начин, да кръстосва околността. Накрая започна да се явява и на масата с тия турски одеяния. И най-странното беше, че нашият баща, който спазваше стриктно етикета, го търпеше.